Тази статия от майстор Уан Хайдзюн е предназначена е за всички желаещи, които искат да се потопят в дълбините на Тай чи.

(публикацията е от 34-то издание на Tai Chi Chuan & Oriental Arts )

Много хора прекарват години в практика на Тай чи чуан, но за повечето от тях прогресът в придобиването на умения е много бавен. Част от това се дължи на недостатъчна практика, но основният елемент е непълното разбиране на основните умения, които учениците трябва да развият. Не е възможно да започнете да учите Тай чи чуан от високо ниво. Ако вземем за пример конвенционалния процес на обучение, като аналог, ще бъде все едно да започнете обучение направо от магистърска степен. В действителност има основно образование, средно образувание и висше образование. Това е напълно вярно и за Тай чи чуан. Без добро психическо и физическо разбиране на основните умения, които са основата на Тай чи чуан, високите умения няма да могат да се развият. То не е магия, а резултат от постоянна и продължителна практика по правилен начин.

Когато ме попитаха, кои са 5-те най-важни умения за начинаещи в Тай чи, аз ги посочих като:

  1. Фан Сун – отпускане на тялото чрез релаксация на ставите.
  2. Пън Дзин – отвътре навън поддържаща сила, основно умение в Тай чи
  3. Дин Дзин – изправяне на тялото от сила насочена нагоре
  4. Чън – вкореняване
  5. Чансъдзин – умение на копринената нишка

Тези пет основни умения трябва да се приемат като ранни стъпки в Тай чи чуан. Без тези основни умения, които изграждат тялото и настъпващите промени по време на този процес, ученикът е заседнал извън Тай чи чуан. Те се придобиват чрез упражнения и в процес на трениране на основната форма в Тай чи чуан. Всички тези идеи са много трудни за обяснение с думи.

Тези основни умения се допълват едно спрямо друго и се придобиват бавно, с постоянство и практика. Осъзнаването им няма да дойде едновременно. С помощта на учител, съзнанието първо разбира част от идеята. После с постоянна практика, тялото изгражда идеята. И най-накрая с още повече практика те стават част от човека. Това не e като електрически ключ, да можеш да го включваш и изключваш, въпреки че някои части от изучаването на тези умения изглеждат по този начин. Само когато тялото разбере на определено ниво, само тогава съзнанието ще успее да осъзнае още една част отвъд това ниво. Както много учители коментират, не е възможно изведнъж да имаш пълно разбиране. Това не е някакъв психологически трик или нещо, което да можеш да направиш само с интелект. Това е процес с много възможни обходи и няма кратък път.

Тези пет умения не се изучават едно след друго. Ученикът няма напълно да разбере фан сун преди да започне да разбира пън дзин. Те са свързани, прогресът на едно умение рефлектира върху прогреса на друго умение. Постоянството в практиката създава възможността за прогрес. Колкото повече практика, толкова повече уменията ще се развиват.

Мислих първо да сложа пън дзи, като основно умение в Тай чи чуан, но без фан сун, пън дзин няма как да се развие, така че ще започнем с фан сун.

ФАН СУН – релаксация на тялото

Първото от уменията е фан сун, често използвано само като сун. Сун често се превежда като релаксация. Въпреки че е вярно, това ненапълно обяснява процеса. Ставите трябва да бъдат релаксирани, но като последствие други части на тялото трябва да работят по-усилено, в частност краката. Отпускане на ставите е вероятно по-добър превод. Като резултат тялото не трябва да бъде като варена купа със спагети, а трябва да бъде като солидно парче каучук, здраво, но не сковано. Терминът фан има две значения. Първото е нещо, което стои под контрол, свързано от двете – тяло и съзнание ( в този случай да не е увиснало). Второто е да поставиш нещо долу, далече от теб. Комбинацията от тези две значения може да ни даде по-ясна представа за значението на фан сун.
За повечето хора практикуващи Тай чи чуан, сун се появява рано при техните уроци. За съжаление повечето възрастни, а и доста от децата са много по- сковани, отколкото осъзнават. Ние не знаем къде сме стегнати, нито нивото на скованост. В Тай чи чуан сун обяснява изискването за отпускане на ставите, релаксация на обичайната скованост в тях, задържането им без скованост и използването им без скованост: рамената и бедрата, лактите и коленете, гръбнакът, в частност в областта на кръста, глезените и китките.
Когато ставата е отпусната, тогава е възможно тя да се ротира и движи без съпротивления и пречки. Тази способност се изисква в Тай чи чуан. Класики по Тай чи чуан говорят, че дори контакт с перо или муха трябва да създадат движение, също като при фино смазан и добре балансиран сачмен лагер, където дори и най-лекото докосване го кара да се върти и движи.
Как знаем, че ставата е скована. Всъщност ние не знаем, че тя е скована, но като учебно средство, по- ефективният начин е да кажем, че при възрастните тя винаги е скована и обикновено в много по-голяма степен, отколкото осъзнаваме. Въпреки, че е болезнена истина, това е много добра стартова точка. Добър учител ще помогне на учениците да видят къде е тяхната скованост. На ученика е необходимо да му бъде показвано периодично къде е скован. Това е така, защото повечето ученици не знаят къде са сковани и как да отпуснат. Техният навик е да се движат с тази скованост. С практиката ставите стават по-отпуснати, вследствие на което по-дълбоки структурни скованости излизат наяве. Когато раменните стави се отпускат, ръцете се усещат тежки. Когато тазобедрените стави се отпускат, тогава бедрените мускули започват да се натоварват значително. Така че, за начало тежест в горните крайници и усилена работа на бедрата е добра индикация, че умението фан сун започва да се развива.
Сковаността е трудна да се разпознае, но ефектът от нея лесно може да се види. Когато ставите са сковани, те се повдигат нагоре. Когато те са разхлабени, тялото в частност рамената и бедрата са ,,потънали,,. За начинаещите е лесно да объркат сгъване на колената с релаксация на бедрата и поставяне на ръцете надолу с релаксация на раменните стави. Една от причините Тай чи чуан да се нарича устно изкуство е тази, че е необходим учител, който разбира и може да покаже пътя. На повечето хора е необходимо да им бъде показвано неколкократно, първо, за да го разберат със съзнанието си. След което е необходимо да бъдат коригирани непрекъснато, за да го разберат с тялото си. Много практика се изисква, за да могат корекциите да се усвоят от тялото. Много хора имат основната идея в тяхното съзнание, но не практикуват достатъчно, за да се усвои от тялото им.
Това е методът или редът, по който се прогресира. Формата в Тай чи чуан е рамката, с която методът се тренира. Във формата всяка позиция предоставя възможността да се разбере на различно ниво релаксацията на тялото.
Около всяка става има структура от мускули. Може да приемем, че всички стави, които се ротират имат горна, долна, предна и задна част. Всяка една част трябва да бъде тренирана, за да бъде релаксирана преди ставата да се ,,отвори”, правилно. За пример нека вземем тазобедрената става. Най-често сковаването е отгоре на ставата. Когато е достатъчно релаксиран върхът, тогава предната страна се откроява със скованост. След това е задната страна и накрая е тази отдолу. На ученика трябва да се покаже много пъти къде е скован, преди той да схване идеята. След това трябва практика докато релаксацията не е наяве и не е необходимо да се фокусира върху нея. Когато умението е придобито в една част, тогава съзнанието може да се фокусира към други части, които са сковани. Всеки ученик е различен, но процесът е един и същ.
Когато всяка част от ставата е отпусната, тогава други части на тялото започват да носят тежестта на тялото. В началото това се усеща най-вече в бедрените мускули. Малка релаксация на тазобедрената става води до значително натоварване на тези мускули. Докато мускулите не бъдат тренирани да извършват тази извънредна работа, не може да се премине към по-нататъшна релаксация на ставата. Практикуването по този начин засилва бедрените мускули и когато те са достатъчно силни, още една степен на релаксация може да се усети. Затова е казано, че за да придобиете тай дзи кун фу, лягате с уморени крака и ставате с уморени крака. С други думи релаксацията на тазобедрените стави води до толкова голямо натоварване на краката, че дори и на сутринта те са все още уморени.
Веднъж отпуснати, ставите могат да се ротират свободно и правилно, както и да предават ротацията към и от други части на тялото. Това е фундаменталното изискаване в Тай чи чуан. Всяка пречка на ставите да се движат свободно, ще намали развитието на уменията в Тай чи чуан. Колкото повече стави не могат да се движат свободно или колкото по-голямо е съпротивлението във всяка става, толкова по-малко тай чи умения ще има наяве. Колкото повече стави могат да се движат свободно или по-малко съпротивление има в ставите, толкова по-голямо тай чи умение ще има. Ето затова отпускането е първото най-важно умение в Тай чи чуан.

Източник: http://www.jiantaiji.co.uk