(публикация в 35 издание на Tai Chi Chuan & Oriental Arts )

Тази статия се публикува с любезното съгласие на майстор Уан Хайдзюн. Предназначена е за всички желаещи, които искат да се потопят в дълбините на Тайдзи.

Вече говорихме за първото умение фан сун, сега ще дискутираме кое смятам за второ и трето по важност умения в тайдзи. Идеята за тези умения е трудно да се формулира с думи. Трудно е да се придобие разбиране за тях и е трудно да се усвоят уменията за тях. Трябва да бъде показано. Ученикът трябва да бъде воден към тях. Това не са умения, които може да придобиете интуитивно. Затова много хора нямат ясна представа за тях. Повечето учители нямат тези умения, поради което е естествено, че и за учениците е невъзможно да ги придобият. Дори днес, след повече от 20 години посещения от високо квалифицирани учители по тайдзицюан тук в Обединеното Кралство, все още нивото на тези умения не е достатъчно високо, въпреки отдадеността, постоянството и усилията на много практикуващи.

ПЪН ДЗИН – отвътре навън подкрепяща сила

Пън дзин, често използвано само пън, е основно умение в тайдзицюан. Всички други тайдзи умения са основани на това умение. Необходими условия за постигането му са релаксация на тялото фан сун и разтягане на тялото – стречинг. Всъщност означава “разтягане, но не изправяне” на ставите. Пън не е естествено или интуитивно умение. То идва след дълъг период на правилна практика. Без добро разбиране за пън и след това достатъчно трениране, за да трансформираме това разбиране в умение във всяка част на тялото, то няма да се появи. Пън няма да се появи случайно, то се придобива след систематична тренировка на тялото за период от време.
Когато ме помолиха да напиша тази статия, аз реших да напиша пън дзин като основното най-важно умение в тайдзицюан. Въпреки че пън може да се определи като най-важното умение в тайдзи, то зависи от релаксацията на тялото фан сун. Много добър аргумент е, че тайдзицюан е пън дзин цюан, защото без пън няма тайдзицюан. Това е най-важното умение в тайдзицюан. Пън винаги се изпозва, когато се движите, неутрализирате, удряте, навивате и т.н., чрез пън всички други умения в тайдзи се проявяват.
Фразата пън дзин често е източник на няколко обърквания. Двата йероглифа пън и дзин имат няколко значения в китайския език и специфично значение в тайдзицюан. Дзин не е лесно да се преведе на английски, няма само една ефективна дума, която да го замести. Обикновено се превежда като умение, сила или енергия, но терминът включва всички тези значения. Пън е дори по-трудно да се преведе. Често се превежда като отблъскваща или пресираща енергия, аз предпочитам като превод фразата “поддържаща сила, насочена навън”.
Чън Факъ е говорил, че има два вида пън дзин. Първият е основното умение или сила в тайдзицюан. Вторият е една от осемте често посочвани дзин в тайдзи ( пън, лю, дзи, ан, цай, лие, дзоу и као ). Първият вид на пън е основният елемент или базата на другите осем умения. От него произлизaт другите осем, или той им служи за основа. През последните 10 години твърде много се е изговорило за пън. Учениците не могат просто да покажат пън или да го използват, само защото искат, по тяхно желание. За да имате пън се изисква да имате освен трениране на външните позиции и комбинация с трениране на вътрешната дзин, и правилното й изразяване. Ако нямате пън, нямате и Тайдзицюан дзин, а от там следва, че нямате и останалите осем – лю, дзи или ан и т.н.
Основното умение пън се характеризира с удължаване или стречиране на крайниците и тялото, докато се поддържа релаксацията фан сун. Без релаксация тялото е сковано и пън е загубен. Ако тялото е твърде отпуснато, пън също е изгубен. Без стречирането тялото не е правилно свързано, пън е загубен. Ако тялото или крайниците са прекомерно опънати, тогава те стават сковани и пън пак е загубен. Така че, е лесно да се види, че балансът е това, което поддържа пън. Ако някоя част на тялото няма пън, това е грешка, която трябва да бъде коригирина. Повечето корекции на формите възтановяват пън на различните части на тялото, най-често лактите и колената. Обикновено пън е загубен или по-малък, когато тялото е сковано или недостатъчно отпуснато, най-често в рамената и тазобедрените стави. За тези, които не разбират пън, то е едва забележимо във формата. За тези, които разбират пън, липсата му е очевидна. В много отношения повечето форми в тайдзицюан са трениране на пън дзин.
Пън дзин не е умение, което можеш да “включиш/изключиш”. Въпреки че не е лесно да го придобиеш, веднъж ако го разбереш, може да подобряваш качеството му. Точно като при всяка форма на разбиране, учене на нов език например, в началото не всичко се разбира. По време на обучение има много степени на подобрение на качеството, които могат да бъдат намерени и достигнати. Можем да заключим, че освен релаксацията фан сун, която е изключително важна предпоставка за развитие на пън, подобрението на правилното отпускане на тялото, ще повиши качеството или степента на умението пън.
Много е трудно да се разбере идеята за пън дзин без коригиране от учител. Ученикът трябва да бъде воден към нея, след като вече е достигната определена степен на релаксация. Това не е като “стъпка 1 води до стъпка 2”, а е повече като процес на задълбочаване, което води до разбиране. Чести корекции на тялото са препоръчителни. Разбиране на основната концепция няма да доведе до пълно разбиране и промяна в тялото. Това е процес. Както се казва в Чъндзягоу, това което е необходимо, са добър учител, добро разбиране и добра практика. Без тези три условия кун фу никога няма да се достигне. Нужен е добър учител, който разбира и може да види къде се налага корекция, което ще даде възможност на ученика да разбере идеята за пън дзин в неговото тяло, а няма да доведе до объркване и отдалечаване от идеята.
Вътре в тялото, където се намира пън , всеки натиск се трансферира към земята. Стречингът съединява тялото по такъв начин, че не предизвиква допълнително усилие. Може да се нарече гъвкавата структура на тялото. В следствие на което тялото заприличва малко на солиден каучук. Не е сковано, а отпуснато и гъвкаво, като всеки натиск в която и да е част лесно може да се трансферира през цялата структура.
Когато докоснете пън на някой друг, което може да се определи като слушащо умение, не само ще усетите и най-леките движения на опонента, но също така ще разберете и неговата структурна слабост. Когато докоснете някого с пън , ще имате възможността да знаете най-добрата посока за атака, както и какво другият човек прави и дори какво възнамерява да направи. Слушащото умение тин дзин се основава на пън дзин.
В тайдзицюан ударението на пън е водене и неутрализиране на идваща сила. Когато има пън дзин, тогава има възможност за ротация. С релаксирани стави тялото става подвижно, а със стреч става свързано. Така че всеки натиск върху тялото ще предизвика движение или ротация. Пън е сърцето на чан съ, копринената нишка, както ще се види в последната статия.
То е също умение, което поддържа атаката. Дава възможност за бърз отговор при бързи атаки и бавен отговор при бавни атаки. В бутащи ръце за ученика се казва, че може да ги започне само когато е научил значението и умението пън дзин. За начинаещия често минават години, докато постигне това. Докато той практикува, не само ръцете и раменете, но също и всяка част от тялото, която влезе в контакт с опонента, трябва да може да използва пън дзин.
Така че, изпозвайки пън, опитен практикуващ не само ще може да определи какво опонентът му прави, но ще може да го неутрализира, да намери посоката на уязвимост и да атакува през нея. След като това разбиране се достигне, е лесно да се види, защо се смята, че това е основно умение в тайдзицюан. Когато ставите не са отпуснати, пън е загубен, а когато са много отпуснати, без да са стречирани, отново е загубен. Така че, ако започнем с отпускане на тялото, след което прибавим стреч без да сме сковани, пън дзин започва да се появява в нашето тяло. Първоначално в началото и края на всяка позиция, а след това и по време на движение.

Дин – изправен и прав

Не е трудно да се долови значението и разбирането за Дин, но да се поддържа мисълта за него по време на практика, изисква повече време. Дин означава отвесен или прав, а дин дзин означава насочено нагоре притискащо умение, сила или способност.
Когато започваме да учим тайдзицюан, ралаксацията на тялото включва релаксация на гръбначния стълб. Ако тялото не се поддържа изправено, тогава ще има прекомерна мускулна активност, която ще води до скованост. Повечето хора не знаят какво е да стоят изправени. Те имат навика да заключват колената си, което води до наклон на таза, което пък води до лек наклон на тялото назад. Това поражда значителна скованост около гръбначния стълб, кръста и тазобедрените стави.
Когато тялото е изправено (дин), тогава е възможно да релаксирате кръста, гръбначния стълб и тазобедрените стави. Когато нямате дин, няма как да изпълните тези релаксации. Когато ученикът разбере и поддържа дин и последователно стречира, без да сковава, за да създаде пън, както в тялото си така и по време на движение, тогава ще започне да усеща циркулацията на ци. Както всяко нещо в тайдзицюан, това е процес и само последователната и продължителна практика ще доведе до резултати.
По-важната част на поддържането на стреча насочен нагоре без сковаване е, че има ефект на повдигане на излишните напрежения в различни части на гръбначния стълб, което им позволява да се движат по-свободно. Това е подобно на тракциите на гръбначния стълб, които се правят в някои болници, с цел да се освободят блокажите на гърба, причинени от неправилното му натоварване и така да се постигне по-свободно движение. Допълнителен резултат е, че циркулацията към главата през врата се подобрява. В следствие на което, движението на ци в тялото става по- осезаемо.
Много често в тайдзицюан се казва xu ling ding jin, което буквално се превежда като “празното води нагоре енергията”. По-често срещаният превод е “върхът на главата е изтеглен нагоре, все едно се поддържа от въже”. Обяснението на Чън Син е представата за въже, което тегли нагоре акопунктурната точка bai hui (това е върхът на главата). Все едно главата е поддържана отгоре или изправена, което води до позиция, даваща и възможността да се движи свободно и да подпомага баланса на тялото.
Да обобщим: дин е принцип, който диктува стреча на гръбначния стълб нагоре, за да разберем и поддържаме баланса. Когато имаме дин, това намалява сковаността и води до разбиране и повишаване както на пън, така и на фан сун. Това основно умение най-често първо се придобива в стоящите упражнения като джан джуан. Липсата на движение позволява на ученика да се фокусира по-лесно върху постигане на правилен баланс и отпускане на тялото.

Източник: http://www.jiantaiji.co.uk