Тай Чи Чуан като бойно изкуство е развито според Ин и Ян принципите. Наречено е Тай Чи Чуан поради взаимното поддържане на твърдото и мекото, координацията на вътрешното и външното, свързаността на горната и долната части на тялото, редуването на бързи и бавни движения, единството на тялото и ума и въртеливите движения на отваряне и затваряне. Всички тези елементи са в съответствие с теориите за Ин и Ян. Практикувайки упорито според изискванията, с времето човек може да се надява да достигне наполовина Ин и наполовина Ян – истинското състояние на изкусност, където „Тай Чи Чуан се формира когато има движение, и когато има движение Тай Чи Чуан постепенно се губи”. В това състояние тялото трябва да бъде изпълнено с активна енергия. Енергията на всички меридиани е свързана и балансирана. Цялото тяло е перфектно единство на външни форми и вътрешна енергия, точно както е и проявата на истинската закръгленост на Тай Чи Чуан.

Тай Чи Чуан е възникнало в Чън Дзя Гоу, окръг Уен, провинция Хенан.

Чън Пу

Първото поколение прадядо на фамилия Чън е бил Чън Пу, дошъл от Жъ Жоу, провинция Шанси (сега известен като град Дзин Чън).

Чън Пу е бил известен със своята честност и преданост и постиженията си в бойните изкуства. Поради това, хората започнали да наричат селото, в което живеел „селото на Чън Пу” (след 1949, въпреки че селото било в окръг Уен, то все още се нарича селото на Чън Пу). Тъй като селото на Чън Пу било разположено в ниското и често било наводнявано, селяните се преместили в селото Чан Ян, пет километра източно от окръжния град на Уен. Имало канал, който минавал през селото в направление север – юг. С просперитета на фамилия Чън, селото Чан Ян било преименувано на Чън Дзя Гоу.

В „Исторически записки за окръг Уен” и „Родословно дърво на фамилия Чън”, се казва, че „Чън Уантин бил добре познат в света на бойните изкуства. Със задълбочено изследване и учене, той обобщил своето знание в уникална система и предал тайното изкуство на наследниците си“.

Тай Чи е създадено от Чън Уантин, потомък девето поколение на Чън фамилията. Базирайки се на фамилните бойни стилове и извличайки същността на други бойни системи, комбинирайки техники от древни системи за работа с енергия като Дао ин (работа с вътрешна енергия) и Туна (дихателни упражнения), както и възприемайки теории от И дзин (Книгата на Промените) и учението за меридианите от китайската медицина, той създал бойна система, която се фокусира както на вътрешната, така и на външната тренировка.

Позициите и движенията са замислени и структурирани според биологичните принципи и природните закони. Основните характеристики са непрекъснати движения без спиране, редуване на бързи и бавни движения, съчетаване на твърда и мека сила, и релаксирани, гъвкави, еластични и понякога резки движения.

Тай Чи като тренировъчна система се базира на набор завършени и доказани теории, засягащи целия тренировъчен процес, а като бойно изкуство е развито според Ин и Ян принципите. Наречено е Тай Чи поради взаимното поддържане на твърдото и мекото, координацията на вътрешното и външното, свързаността на горната и долната части на тялото, редуването на бързи и бавни движения, единството на тялото и ума и въртеливите движения на отваряне и затваряне. Всички тези елементи са в съответствие с теориите за Ин и Ян.