От грандмайстор Чън Джънлей

През последните години, по време на обиколките ми в Китай и чужбина, както китайските, така и чуждестранните ученици по Тай чи ми задаваха най-често следния въпрос: Как да практикуваме Тай чи така, че да постигнем значителен напредък? Ще споделя моето разбиране по въпроса в следните няколко точки. Искрено се надявам други учители по Тай чи да изкажат коментари и корекции.

Както с всички други неща, така и с Тай чи, за да разберете как да практикувате правилно, най-важно е да разберете какво е Тай чи. Важна предпоставка е да разберете Тай чи във всички негови аспекти. Без ясно разбиране е трудно човек дори да си представи, че може да постигне значителен напредък.

Тай чи е създадено от Чън Уантин, потомък девето поколение на Чън фамилията, в окръг Уен, провинция Хенан. Базирайки се на фамилните бойни стилове и извличайки същността на други бойни системи, комбинирайки техники от древни системи за работа с енергия като Даоин (работа с вътрешна енергия) и Туна (дихателни упражнения), както и възприемайки теории от И дзин (Книгата на Промените) и учението за меридианите от китайската медицина, той създал бойна система, която се фокусира както на вътрешната, така и на външната тренировка. Позициите и движенията са замислени и структурирани според биологичните принципи и природните закони. Основните характеристики са непрекъснати движения без спиране, редуване на бързи и бавни движения, съчетаване на твърда и мека сила и релаксирани, гъвкави, еластични и понякога резки движения. Тай чи като тренировъчна система се базира на набор завършени и доказани теории, засягащи целия тренировъчен процес. Можем също така да гледаме на Тай чи като на голяма инженерна система, поради което обучението за постигане на високо ниво определено не е лесна задача.

Като се базирах на наученото от предците и на опита от многогодишни тренировки, обобщих следните принципи за трениране:

Три неща, които трябва да се правят и три, които не трябва

  • Тренирайте, за да проверите теориите, не тренирайте за груба сила
  • Тренирайте за фундаменталните корени, не тренирайте за външна показност
  • Тренирайте за реални способности, не за трикове в бойните приложения

Тренирайте, за да проверите теориите, не тренирайте за груба сила.

„Теорията” се състои от философските основи и основните принципи на Тай чи. Практикуването на Тай чи е процес на прилагане на абсолютното Дао – принципът как Ян нараства до край и поражда Ин, а Ин нараства до край и поражда Ян – в процеса на Тай чи ин и ян се обменят. Практикуването на Тай чи изисква практикуващият да вложи твърдост в мекото и мекота в твърдото, както и да постигне взаимно поддържане между твърдото и мекото. Практикуващият трябва също така да разбере редуването на празнота и пълнота. Когато празнотата нарасне до предела си, тя поражда пълнота и обратно – когато пълнотата нарасне до предела си, тя поражда празнота. Практикувайки с концентрация на ума, като умът направлява ци, а ци направлява тялото, в пълно единство на ум, ци и тяло, трениращият трябва да се стреми да постигне завършеност на движението, пълнота в синхронизацията и високо ниво на вътрешна и външна координация. Следвайте точно изискванията и се стремете да се движите естествено. Проявявайте голямо търпение без прибързаност. Тренирането за груба сила може да доведе до голямо нарастване на силата в отделни части на тялото. Този вид сила често е несръчна и скована, липсват й необходимите мекота и гъвкавост. Практикуващите Тай чи не се стремят към придобиване на груба сила.

Тренирайте за фундаменталните корени

Тренирайте за фундаменталните корени, не тренирайте за външна показност: „Фундаменталните корени” се отнасят до първоначалната същност (първоначалната ци на бъбреците) и основата на тялото. Бъбреците съдържат първоначалните ин и ян енергии. Те са източникът на енергия преди раждане и коренът на енергията след раждане. Ако бъбреците са напълно снабдени с ци, всички други органи ще имат по-добри шансове да бъдат снабдени добре с ци. Впоследствие черният дроб, сърцето, далака, белите дробове и бъбреците функционират както трябва. Практикуващият ще бъде в добро настроение, ще е изпълнен със сила, ще има бързи реакции и по-добра цялостна координация. Изобилието на вътрешна ци е първата част от фундаменталните корени. Втората част се отнася до здравата основа на позициите на практикуващия. В практиката на Тай чи, въз основа на цялостна релаксация, ци се натрупва в Дантиен и слиза още по-надолу в Юнцюан, така че горната част на тялото е подвижна, средната е лека, а долната е стабилна като корени в земята. „Външна показност” се отнася до трениране основно за сила и здравина на отделни части на тялото. Тай чи е вътрешна система, която има както вътрешни, така и външни елементи. Основният фокус трябва да е върху култивиране на вътрешната енергия – подхранването на основите и поддържането на извора. „Когато корените се хранят, клоните и листата процъфтяват; когато изворът е захранен, реката тече дълго”.

Тренирайте за реални способности, не за трикове в бойните приложения.

Реалните способности са цялостните бойни умения, придобити като общи умствени и физически способности; трикове в бойните приложения са офанзивни и дефанзивни приложения на отделни движения. Ако практикуващият се фокусира единствено върху приложения, за да си обясни и разбере Тай чи, той/тя никога няма да стигне до истинската същност на Тай чи. Високото ниво на трениране на Тай чи трябва да включва определени фази: придобиване на добро познаване на формите, коригиране на позициите и движенията и омекотяване на сковаността. В резултат цялото тяло се синхронизира, вътрешното и външното се координират, вътрешната ци е изцяло изпълнена и тялото придобива реални умения. Тай чи като система за трениране на бойни умения се фокусира основно върху тренирането на цялостните лични способности. То способства за развиване на умения за реагиране на противниковите атаки и следване на противниковите движения според непрекъснато променящите се обстоятелства вместо ограничаване до приложения на отделни движения. Когато вътрешната ци е пълна, цялото тяло е като добре надут балон. То може да реагира на всяко място, където има контакт. Навсякъде, където има контакт, то може да атакува. Както казва учението: „Когато практикуващият се е усъвършенствал достатъчно, той отговаря автоматично на атаките; няма нужда да обмисля, тъй като тялото реагира естествено”.

CZL 1

Усвояване на петте морални принципа

Уважение – култивирайте високо ниво на етика и морал. Уважавайте своите учители. Известният майстор на Тай чи Чън Син посочва в своята книга Илюстрован Чън стил Тай чи че: „Тай чи не може да се научи без уважение. Без уважение, практикуващият ще пренебрегне своите учители и приятели и своето собствено тяло. Когато сърцето не е сдържано, как може човек да пристъпи към изучаване на каквото и да било?“

Вяра – вярата включва два аспекта. Първо, тя е увереност, да вярваш, че можеш да успееш в практиката на Тай чи. Увереността е източникът на мотивация. Второ, вярата е доверие, да вярваш в Тай чи и в учителя, така че да се захванеш с практикуването искрено и непоколебимо. Без доверие, човек ще свърши в лутане между различни системи и учители, точно както казва старата поговорка: „да служиш на Цин на зазоряване и на Чу на здрачаване“.

Непоколебимост – изучаването на Тай чи изисква непоколбимост. Както е казал Мън Дзъ: умът командва вътрешната енергия. Само когато човек е непоколебим няма да бъде повлиян от външни пречки. Само с непоколебимост може човек да продължи до края на пътуването.

Постоянство – това означава да бъдеш настойчив в практикуването на Тай чи в продължение на много време. Може да бъде години или десетилетия без почивка. Практикуване по настроения и започване и отказване при малко постижения са лоши навици по отношение на постоянството. Гранд майстор Чън Факъ, 17то поколение потомък на фамилията Чън, е практикувал своите форми по 30 пъти на ден в продължение на десетилетия без прекъсване. Неговите постижения в Тай чи са били огромни и той е бил считан за най-добрият на своето време. Така работи постоянството.

Търпение – когато всички четири принципа дотук са на лице, ще се нуждаете също така от търпение, за да постигнете високо ниво на умения в Тай чи. От една страна, практикуването на Тай чи изисква практикуващият да релаксира в позициите, да отпусне тялото и да забави движенията. Без правилното разбиране и умствена подготовка не е възможно да релаксирате и да сте спокойни. Когато човек стане нетърпелив в практикуването на Тай чи, все едно кара с висока скорост в обратна посока. От друга страна, практикуването на Тай чи е дълъг процес както за ума, така и за тялото и не трябва да се прибързва. Опитайте да преодолеете раздразнението и скуката. Поддържайте ума спокоен. Следвайте правилата и изискванията. Подхранвайте внушителната и величествена ци в процеса на практикуване на формите, за да постигнете постепенно фина промяна на ума и тялото. Когато водата дойде, тя естествено ще образува канал.

Трите основни фактора

Трите основни фактора са:

  • квалифициран учител
  • вроден талант
  • неуморно усърдие

Kвалифициран учител

Най-важният фактор за постигане на високо ниво в Тай чи е квалифицираният учител. Както са казвали дедите ни: Учителят е някой, който предава принципите, учи на умения и изяснява объркването. Дали в академичните среди или в бойните изкуства, особено при практикуването на Тай чи, функцията на учителя е предопределящото условие. Досега не е имало случай на напреднал практикуващ Тай чи, който се е справил без учител. Въпреки това човек може да практикува Тай чи без учител за развлечение. За да постигне високо ниво в Тай чи, човек трябва да открие мъдър учител, който има високи морални и етични стандарти, технически умения, познава теорията и умее да преподава. Мъдрият учител може да води учениците по правилния път, така че да избегнат отклонения и да постигнат два пъти по-голям резултат с два пъти по-малко усилия. Без мъдър учител човек може никога да не достигне храма на Тай чи ако тръгне в погрешната посока.

Вроден талант

Вроденият талант е ключов фактор за високо ниво на постиженията в Тай чи, особено за тези, които желаят да се утвърдят. Те трябва да притежават вродена дарба, силно развити дедуктивно мислене и способност за учене, остър ум, както и способност да задълбочават разбиранията си. Освен напътствията от мъдър учител, тънкостите на Тай чи трябва да се изпитат и обмислят лично. Може да се преподаде само интуитивно, не защото учителят крие нещо, а защото наистина не може да се опише. Само тези, които имат вроден талант и голяма способност за разбиране, могат наистина да схванат самата същност на Тай чи и да достигнат високо ниво. За другите, въпреки мъдрия учител и старанието, ще бъде много трудно да разберат истинската същност и ще имат само ограничени постижения. Точно както в академичните дисциплини е – хората имат едни и същи учители и всички полагат сходни усилия, но резултати могат да са много различни. Разликата идва от вродения талант.

Усърдието

Усърдието е решаващият фактор за практикуването на Тай чи. За да постигне успех, човек трябва също да работи с неуморно усърдие в допълнение на вродения талант и преподаването на мъдър учител. Както са учили предците: „Само разбиране и познаване на правилните методи все още не е достатъчно. Изисква всекидневно неуморно усърдие. Продължавай напред без да спираш ден след ден. По този начин ще можеш накрая да достигнеш целта”. Не очаквайте чудеса и кратки пътища. Единственият път до високо ниво в Тай чи е неуморното усърдие. Кунгфу се постига чрез практика и единствено неуморната усърдна практика ще гарантира реално кунгфу за тялото. Под ръководството на мъдър учител и чрез следване на правилата и изискванията човек трябва да полага постоянно усилие за да натрупа и подхранва вътрешното кунгфу и така да постигне качествена промяна чрез постепенна количествена промяна. Истинското разбиране се базира върху много работа. Просветлението се постига след дълъг процес на натрупване. Мигновеното просветление за тънкостите на Тай чи идва от постоянното усърдие. Ако някой разчита само на ума и интелигентността и пренебрегва усилената работа, той/тя никога няма да разбере истинската същност на Тай чи и винаги ще се скита извън храма на Тай чи.

Разбира се, нищо не е абсолютно. Това, което казах, не е изсечено от камък. Тези фактори си влияят и се променят взаимно. Един силен елемент може да подобри останалите елементи. Например, правилното разбиране на природата на Тай чи помага да се изгради правилна умствена нагласа. Някои хора може да нямат вроден талант, но усилената работа може да компенсира. Постоянното неуморно усърдие изминава дълъг път в търсене на истинската същност на Тай чи. Надявам се тази статия да хвърли известна светлина в умовете на някои Тай чи ентусиасти по отношение на практикуването на това изкуство.