Интервю за Тай Чи – с Чън Джънлей

Грандмайстор Чън Джънлей, роден през май 1949г. в Чъндзягоу, Китай, е 19-то поколение потомък на Фамилия Чън и 11-то поколение пряк наследник на Чън стил Тайдзицюан. Той е бил главният инструктор в Националния център по Тай Чи в Чъндзягоу и вицепрезидент на Хенанската асоциация по Ушу. Той е официално признат за един от „Десетте най-добри майстори по бойни изкуства на съвременен Китай“.

Започва да тренира бойни изкуства от ранна детска възраст при Грандмайстор Чън Джаопи и Грандмайстор Чън Джаокуи. След повече от 30 години упорит труд и усърдие той усвоил на високо ниво цялостната система на Чън стил Тай Чи и е награден с почетното звание „Тайдзи Дзинган“.

Интервюто е проведено от Рони Робинсън, редактор на списание „Тайдзицюан и ориенталски изкуства“ (Великобритания).

Превод – Арво Тъкър 

Чън Джънлей посети Великобритания през 1998г.

Чън Джънлей посети Великобритания през 1998г. като гост на Лиминг Юе, за когото проведе серия от семинари. 19-то поколение наследник на стила на Семейство Чън, той също е и един от десетте най-добри експерти по Ушу в Китай.

На Общото събрание на Съюза по Тай Чи на Великобритания, проведено в Манчестър, Майстор Чън Джънлей бе така добър да ни посети и да направи впечатляваща демонстрация на Чън стил Тайдзицюан. По-късно същата вечер няколко от участниците имахме удоволствието да присъстваме на банкет в един от най-добрите ресторанти в Китайския квартал, където направихме интервю с Грандмайстор Чън Джънлей.

За провеждането на интервюто помолих Арво Тъкър, който владее добре китайски език, да съдейства като преводач. Арво също притежава добри познания по вътрешни изкуства и неговата роля се оказа безценна по време на интервюто.

Първоначално това интервю бе публикувано в британско списание за Тай Чи.

За начало бихте ли ми разказали накратко за Вашия опит с Тайдзицюан?

На осемгодишна възраст започнах да се обучавам при чичо си, господин Чън Джаопи. През 1958г, когато бях на осем, той се оттегли от Водната управа на Жълтата река и се върна в нашето село. Той замина за Пекин през 1928г, за да преподава Тай Чи, а когато Чън Факъ отиде в Пекин през 1930г., той замина да преподава в Нандзин. Чън Джаопи преподава в Нандзин в продължение на осем години в Градската управа и в Националната академия по бойни изкуства.

На какво е учил градските власти в Нандзин – основният акцент е бил върху здравето или им е преподавал и бойната страна на Тайдзицюан?

Той преподаваше на градските власти главно за здраве, но учеше техните телохранители на бойни приложения. Завърна се у дома през 1958г. и започна да обучава последното поколение на Фамилията. Бях на осем или девет години, когато започнах да се уча от чичо си.

Какво научихте?

Старата и Новата форма, различни оръжия, формите с една и две саби, с един и два меча, с копие.

Колко Ви се преподаваше и в какъв период от време?

До 18 или 20 годишна възраст практикувах само първата част на Старата форма. След 20 годишна възраст започнах да уча всички останали форми.

Значи сте тренирали почти 12 години само една ръчна форма?

Да, повече от 10 години.

Каква беше тренировката Ви, например кога обикновено тренирахте?

Най-вече сутрин и вечер. Когато учехме нещо ново, се събирахме на група с нашия учител, но като цяло тренирах самостоятелно. 

По колко време тренирахте всеки ден?

Три или четири часа всеки ден.

Чувствахте ли отговорност да учите упорито и съзнавахте ли, че се обучавате като наследник на тази важна Тайдзицюан династия?

Още от ранна възраст Чън Джаопи ни предаде идеята, че сме отговорни да тренираме упорито, да правим нещата добре, за да може да продължим традицията. В противен случай щеше да се превърнем в позор за нашите предци и срам за нашите наследници.

Какъв ефект имаше ученето на тези системи върху тялото и ума Ви?

Когато започнах да се обучавам на осемгодишна възраст, всъщност не мислех много за тези неща, на тези години просто тренираш. Времената в Китай обаче бяха бурни, знаете какво се случваше: имаше глад, Големият скок напред и тогава, точно когато положението започна леко да се подобрява, през 1964-5г. започна Културната революция. Тези времена не предоставяха правилните условия и не позволяваха редовното практикуване на гунфу. Така че в началото практиката ми беше на приливи и отливи. Едва след 1969г. имах възможност да тренирам редовно и постоянно.

Имало ли е период, в който Тайдзицюан е бил забранен от закона или в който сте бил застрашен от Червената гвардия?

Тъй като Чън Джаопи беше работил за предишното правителство (националистическото правителство на Чан Кайши), той нямаше право да преподава. Червената гвардия не харесваше хората да провеждат срещи или да практикуват на малки групи. Те считаха тези малки събирания за подривна дейност. Той беше преследван от Червената гвардия, която го биеше и измъчваше. Той беше толкова силно засегнат от това, че скочи в кладенец в опит да се самоубие. Издърпаха го, но той боледува две години и краката му бяха сериозно увредени. След две години той вече можеше да се разхожда с помощта на проходилка и отново започна да преподава. По онова време политиката се смени.

През 1969г. Мао Дзъдун издаде прокламация, в която се казваше, че хората могат да поддържат здравето си като изкачват планини, като правят калистеника и други физически упражнения. Това означаваше, че вече могат открито да практикуват Тайдзицюан. Означаваше също, че Тайдзицюан може да се популяризира допълнително, което доведе до публикуването на книги и информация по темата.

През това трудно време се промениха имената на много от движенията, за да може да се практикува открито. Когато се преподаваха формите, се използваха цитати на Председателя Мао, както и неговото име, докато се изпълняваха движенията. „Войнът на Буда удря в хаван“ стана „Мао удря в хаван“. Докато играехме формата, рецитирахме Цитатите на Мао. Това ни позволи да продължим да тренираме без страх от последващо наказание.

През 1935г., когато Чън Джаопи беше в Нандзин, той публикува книга, наречена „Антология на автентичния Тайдзицюан“ (Тайдзицюан Хуизон). След 1969г. успяхме да публикуваме отново този материал, заедно с други трудове за Тайдзицюан.

Доколко Тайдзицюан беше разпространен в Китай по онова време?

По онова време не бях напускал селото си, но знам, че в големите градове се практикуваше Тайдзицюан.

Кой стил се е практикувал основно на другите места?

Най-популярен в градовете беше Ян стилът.

Защо Ян стилът е по-разпространен от Чън стила?

На първо място Ян Лучан е започнал да преподава публично много по-рано. Ян стилът е разпространяван от 140 години, докато Чън стилът се преподава в големите градове от времето на Чън Факъ (1928г). Имало е три поколения на Фамилия Ян, които да популяризират стила, и те са преподавали в столицата. Чън стилът е останал в отдалечено село. Едва през последните двадесет години Чън стилът се разпространява по-масово.

Какви са състезанията по бутащи ръце, които се провеждат в Чъндзягоу?

В Чъндзягоу се провеждат състезания по бутащи ръце всяка година. Има девет теглови категории. Освен дърпането на дрехите или директния удар по опонента, всичко останало е позволено. Разрешено е да използвате лакти и рамене, но не можете да удряте противника си в лицето.

Вие участвахте ли?

Да, когато бях по-млад. Сега участват моите ученици. През последните 18 години се провежда областно състезание. Преди това нямаше официални състезания, хората в селото просто „обменяха умения“ един с друг. ( „обменяне“ може да означава всичко от обсъждане и споделяне на методи на обучение до неформални състезания).

В официалните състезания участниците прилагат ли принципите на Тайдзицюан?

Обикновено хората следват принципите, но това също зависи и от реакциите им под напрежение. Ако има опасност да бъдат избутани извън ринга, може да прибегнат до съпротива срещу противника.

Получават ли се много травми?

Не, има малко травми. Понякога хората се нараняват, когато паднат от платформата. Понякога лактите могат да се преразтегнат или да се получат разтягания или усуквания на други части на тялото. В състезанията по бутащи ръце или саншоу може да се получат травми от избутвания и удари.

Хора, които практикуват Чън стил Тайдзицюан, участват ли в тези бойни (саншоу) състезания?

Някои от тях взимат участие. Понякога е трудно, защото правилата ограничават някои от нещата, които могат да правят, а защитната екипировка може да затрудни движенията. Списъкът с позволени техники при състезание е съкратен до удряне, ритане и хващане на краката, за да се повали опонента. Всичко останало е извън правилата.

Какво е Вашето мнение за новите състезателни форми?

Тези форми се базират на традиционните такива, но са съкратени. За състезателите е полезно да имат стандартни форми. Така се поставя ясен модел, по който хората могат да се състезават, но той не е подходящ за трениране на гунфу. Състезателната форма има формат или начин на изпълнение, който не може да бъде променян. Следователно тя позволява обща основа за оценяване.

Защо казвате, че състезателните форми не служат за трениране на гунфу и каква е разликата между състезателните и традиционните форми?

Заради състезанието формите са фиксирани, нямат отклонения, което ги прави „мъртви“ по някакъв начин.

Можете ли да кажете нещо, което би вдъхновило практикуващите Тайдзицюан? Има ли конкретни концепции или методи, които бихте препоръчали на учениците за развиване на гунфу?

От годините ми преподавателски опит смятам, че е важно за тези, които започват да учат Тайдзицюан, е да намерят учител, който преподава много ясно; някой, който може да опише и ясно да обясни идеите и техниките на Тайдзицюан. Без това знание е трудно да се достигне до нивата на мистериозна тънкост на Тайдзицюан.

Как бихте описали тези идеи?

Например, говорим за това как трябва да тренираме бавно и да се чувстваме релаксирани. Някои хора разбират погрешно това и мислят, че Тай Чи е единствено бавно и спокойно и че се практикува от възрастни хора, които искат да се поддържат във форма. Когато искате да го използвате за бой, как го прилагате без да използвате сила? Много хора не осъзнават, че да бъдеш спокоен и релаксиран е начин на трениране (лиангун). Да бъдеш релаксиран и да тренираш бавно са методи, а не цели. Това са способи, които ни помагат да се освободим от постнаталната скована сила в телата си, за да имаме достъп до нашата пренатална естествена енергия (Сиантиен зиран ци). Тази пренатална естествена ци е енергията, която притежаваме, докато сме в утробата на майка си. След като се родим, ние трябва да се движим, да работим и т.н., приемаме храна и вода, които да ни зареждат с енергия за тези дейности, а това е постнаталната ци. В обучението по Тай Чи има процес, който трябва да обясним на нашите ученици, който ни помага да се освободим от тази скована сила. Този процес постепенно увеличава и прави по-пълна нашата пренатална ци и отваря енергийните канали на тялото ни.

Смятате ли за важно практикуващите Тайдзицюан да са наясно с енергийната система, акупунктурните точки и меридианите и т.н.?

Не е необходимо да мислите за тези неща. Ако вашата нейци (вътрешна енергия) не е пълна, тогава, колкото и да мислите за нея или да четете за нея, няма да усетите ползата й. Практикуването на Тайдзицюан ще отвори всички канали и меридиани в тялото. Не е важно да знаете къде в тялото това ще стане, защото то ще се случи естествено, ако тренирате правилно. Ако само четете за това, ще придобиете теоретични знания къде трябва се случи, но без правилна практика, никога няма да ви се случи.

Можете ли да извлечете същите ползи от практикуването на други стилове, например на Ян стил?

Да. Стига учителят да има знанията, с които да ви помогне да тренирате принципите правилно. В Ян стила има хора, които познават правилния начин и други, които не го знаят. Практикуващите са хиляди, но само малцина ще достигнат до изкуството. Не е толкова лесно да се достигнат тези (високи) нива.

Има три неща, които са важни за развиване на добри умения в Тайдзицюан: учител, талант и предаване. Първо, трябва да имате добър учител, някой, който да преподава ясно. Второ, необходим е талант, умения да поемате и разбирате информацията и да следвате добре. Накрая е необходимо усилено и усърдно трениране, желание да понесем болката и тежестта на практиката.

В Тайдзицюан има голямо количество знания и много различни неща, които ученикът може да тренира. Например има бутащи ръце, форма, Джан Джуан. Бихте ли препоръчали конкретна практика за достигане на определени цели?

Практикуването на Джан Джуан (съвкупност от статични практики от стояща медитация до задържане на ниска позиция) е полезно за развиване на вътрешната енергия. Можете да практикувате това упражнение на различна височина, висока или ниска позиция и за различен период от време в зависимост от силата на краката. То помага за концентриране на ума, за разбиране на релаксацията, за подсилване на краката и за увеличаване на вътрешната ци.

Хората в Чъндзягоу често ли правят Джан Джуан?

Хората практикуват повече формите.

Предполагам, че Вие също практикувате цигун?

Цигун е сравнително нов термин за изкуства, някои от които са на повече от 2000 години. Първоначално са наричани Даоин дихателни техники или Нейгун. Ако практикувате нейцюан и не знаете как да тренирате ци, тогава това не е нейцюан.

Практикувате ли цигун, който е специфичен за Чън стила, или правите други видове?

Практикуването на Тайдзицюан е трениране на ци. Всички движения на Тайдзицюан са трениране на ци. Понякога, имайки предвид нуждите на учениците, повтаряме прости движения като упражнение за укрепване на тялото и ци.

Какво ще кажете за упражненията на копринената нишка в Чън стила?

Те се фокусират върху използването на силата, която е скрита във формата, спираловидната сила. Изолирането на движения от формата и тренирането им самостоятелно помага за подобряване на формата. Те са упражнения за начинаещи, които да тренират отделни движения и да работят върху тяхната основа.

Много ли ги практикувате?

Главно когато преподавам.

Бихте ли искали да добавите нещо?

Важно е да имате ясно разбиране за това какво представлява Тай Чи. Трябва да знаете защо тренирате релаксацията, защо тренирате мекотата; трябва да разберете целта и че има процес. Доста хора не успяват да следват процеса и се отказват заради причини, свързани с работа, пари, семейство, здраве и др. Много хора учат Тай Чи, но не много се задържат. Не е защото е изключително трудно или защото учителят не преподава добре. Ако имате тези три неща: добър учител, малко природен талант и решителност да тренирате неуморно, тогава можете да успеете.