Ин и Ян в Тай Чи Чуан

Концепцията за Ин и Ян е широко застъпена в китайската култура и е повлияла създаването на едно от най-популярните бойни изкуства в света – Тайдзицюан. На пръв поглед може да изглежда нелогично как едно философско учение може да повлияе в дълбочина едно бойно изкуство, но теорията и практиката в Тай Чи са вплетени една в друга и са незаменима част от неговата същност. Традиционната китайската култура, философия, космология, изкуство, медицина, социални взаимоотношения и т.н. са изцяло повлияни от концепцията за Ин и Ян или по-точно от взаимосвързаността и взаимозависимостта помежду им. Трудно за осмисляне от западната култура, но тези два древни философски термина се отнасят за вътрешните аспекти на всяко нещо. Те са две противоположности, които преминават една в друга. Неизбежни и незаменими, точно както денят преминава в нощ и нощта – в ден. За да разберем как Тай Чи като бойно изкуство се е развило спрямо принципите на Ин и Ян, ще трябва да разгледаме идеята за произхода им.

В класическите текстове е написано, че ,,Тай Дзи се ражда от Удзи и то е източникът на Ин и Ян“.

Значението на Тай е: голям, велик, абсолютен простор, а Дзи означава предел, крайност. Тай Дзи се отъждествява с Дао (Тао) – това е основният, обхващащ всичко природен закон на Вселената. Всичко трябва да бъде в хармония с Дао, за да просперира и функционира добре. В традицията на Китай концепцията за Тай Дзи се прилага навсякъде.

В традиционната китайска космология началното състояние на Вселената се нарича Удзи. Това е състояние, в което нищо не съществува или състояние, в което всичко е единно, хомогенно и неопределено. Удзи обяснява първичния вид на Вселената, преди всичко да бъде родено. Когато Вселената е в състояние на Удзи и в нея започне да се поражда движение, тогава Ин и Ян енергиите се раждат и започват да се разделят. Леката Ян енергия се издига нагоре и образува небето, тежката Ин енергия потъва надолу, за да образува земята. Животът във Вселената, такъв какъвто го познаваме, е започнал от това време. Новото състояние, което се е образувало, се нарича Тай Дзи. То е източник на всичко. При него Ин и Ян не съществуват разделени, а са свързани в едно цяло. В последващото развитие на Вселената те започват да бъдат разглеждани като отделни части. Това състояние се нарича ,,двете появи“ и в него Ин и Ян вече са две независими една от друга части. ,,Двете появи“ дават началото на ,,четирите форми“, които на свой ред дават началото на ,,осемте форми“, известни в класиките като осемте триграми. Осемте триграми се комбинират и образуват шестдесет и четири хексаграми. В такъв порядък е обяснена Вселената, от просто начало, развиваща и променяща се до сложен свят.

Заглавна страница на Книга на промените (ок. 1100) – Wikipedia

В Книгата на Промените е казано, че пътят на природата е един Ин и един Ян. Във ,, вътрешния“ канон Хуанди Нейдзин е отбелязано: ,, Ин и Ян са пътищата на природата. Те са основата на всяко нещо. Всичко се ражда от взаимоотношението между Ин и Ян и всичко умира в следствие на тяхното взаимоотношение“. Лесно е да се види, че според китайската философия всяко нещо е сведено до концепцията за Ин и Ян. Вследствие на тяхната свързаност в природата наблюдаваме различно време: облачно, слънчево, дъждовно, ветровито и т.н.. Когато Ин и Ян са в равновесие, то тогава времето е добро, но когато са извън баланс, в природата наблюдаваме наводнения, суша, градушки и други климатични бедствия. Човекът също е подвластен на промените и взаимовръзката помежду им, от момента на раждането си – до смъртта. Когато няма баланс, се появяват болестите, чувството за депресия и т.н.. Всички лечебни методи имат за цел подобряване и възстановяване на този баланс. Ако Ин и Ян в човешкото тяло са в равновесие, то тогава се чувстваме в добро здраве и добро разположение на духа.

Император Фу Си

Като символика най-често Ин и Ян са представени в кръг като две симетрично вплетени фигури в бяло и черно. Всички са виждали монадата на Ин и Ян, но идеята за нея идва от ,,…мястото, където се събират Жълтата река и реката Луо. Реката Луо е бистра, докато Жълтата река е мътна. Там, където се събират двете реки, се образува огромен водовъртеж. Водовъртежът ясно се бил разделил на две части. Казват, че Император Фу Си е седял на планината Мангшан, от която се е виждал водовъртежа. Императорът бил също така запален астроном и е изследвал звездите и тяхното влияние върху Земята. Той създал осемте триграми и от него започнала Китайската цивилизация.“

Жълтата река трудно губи своя характерен цвят

След като разгледахме произхода на Ин и Ян, може да обобщим, че: ,,Тай Чи е абсолютна празнота, в която се намира истинското съществуване на Ци, истинското съществуваме на Духа. То е произходът на всички промени във Вселената и е основна сила на всички движения. Тай Чи е начин да се обясни появата на Ян, когато има движение и начин да се установи Ин, когато Ци е в покой. Ин и Ян са понятия, с които се обяснява как всяко нещо съдържа в себе си едновременно двете противоположности и как те съществуват и се трансформират една в друга. Това е основно правило в бойното изкуство Тай Чи. Нарича се така, поради взаимосвързаното поддържане на твърдостта и мекотата; на координацията между вътрешното движение на Ци и външната форма; на свързаността на горната с долната част на тялото; на редуването на бързи с бавни движения; на обединението на тялото със съзнанието, както и заради въртеливите движения на тялото, следващи отварянето и затварянето. Всичките тези елементи са подчинени на теорията на Ин и Ян. Ако практикувате продължително според изброените принципи, след време може да се надявате, че ще достигнете до нивото, където Ин и Ян са поравно. Състояние, при което тялото е изпълнено с активна енергия, която във всички меридиани е свързана и балансирана. Състояние, при което тялото е в съвършен баланс и е проявление на перфектната закръгленост на Тай Чи“ (Чън Джънлей).

Грандмайстор Уан Хайдзюн демонстрира движение от Тай Чи, в което принципите на Ин и Ян са в хармония

Празнотата е Ин, а пълнотата е Ян. Затварянето е Ин, а отварянето Ян. Мекотата е Ин, твърдостта Ян. За практикуващия Тай Чи е ясно, че едното не може да съществува без другото.

Когато практикуваме Тай Чи е важно да разберем, че във всяка част на тялото и във всяко движение Ин и Ян не съществуват разделени, а са свързани помежду си в едно цяло. В началото това съотношение не е поравно, но с напредване на правилната практика започваме да се доближаваме до техния баланс. Например в началото сме много по-напрегнати и сковани, поради което и движенията ни изглеждат некоординирани, тромави и в тях липсва мекота. След известен период на практикуване, бавно и постепенно мекотата и релаксацията започват да ,,нарастват“ и евентуално след дълго практикуване може да се достигне до перфектен баланс на Ин и Ян. Винаги чуваме от учителя: отпусни, отпусни, отпусни. А става така, че или не отпускаме достатъчно, или пък отпускаме прекалено много. Всъщност, за да постигнете добра релаксация, трябва да намерите мярката между това доколко да сте стегнати и доколко отпуснати т.е. баланса между Ин и Ян. Когато започнете да усещате този вид релаксация (фан сун), тогава ще започнете да откривате и еластичната сила наречена пън дзин . След време ще можете още с първите движения от формата да усещате баланса между твърдостта и мекотата. За да постигнете релаксацията, ще трябва малко да ,,разтегнете“ ставите. Един път ще разтегнете малко повече, а друг път – недостатъчно, т.е. отново се опитваме да намерим баланса. Всъщност, каквото и движение да направим, каквато и част от тялото да разгледаме, винаги търсим баланса.

Ин и Ян са във всяко едно движение в Тай Чи

Много хора погрешно предполагат, че когато практикуваме Тай Чи трябва да сме отпуснати, а движенията да са само бавни и плавни. Всъщност, бавното практикуване е метод, който използваме, а не крайна цел. Ако усещате тялото си по-свързано и движението на ци по-плавно в тялото, то ще може и да практикувате формата много по-бързо от нормалното темпо. Така че редуването на бързи и бавни движения отново е свързано с взаимозависимостта на Ин и Ян.

Твърдостта и мекотата са два напълно противоположни вида сила, но в Чън стил Тай Чи те динамично преминават една в друга по време на цялата форма. Ако дадено движение е доминиращо твърдо, то съдържа в себе си и мекота. И обратното, ако движението е меко, то съдържа твърдост. Така че тези две сили се допълват една друга в перфектна хармония. Според традиционните схващания: ,,когато тренирате, първо трябва да наблегнете на мекотата и след това в тази мекота да изградите твърдостта. Като тренира по този начин, практикуващият може да достигне ниво, където в движенията му твърдо и меко са в перфектен баланс. Поради тази причина това бойно изкуство не може да се нарече нито твърдо, нито меко. Затова са го нарекли Тай Чи“.

Ако движението е само твърдо, без да съдържа мекота в себе си, то тогава това движение не е еластично и може лесно да се счупи. Също така ако то съдържа само мекота, без да има твърдост, то тогава няма как да има експлозивна сила (фа дзин) и също не е практично.

Когато говорим за духа, проявлението на твърдостта и мекотата се постига при криенето или показването на намерението. Когато намерението се показва, е твърдост, а когато се крие, е мекота.

В позициите проявлението им се постига при ,,отваряне“ и ,,затваряне“. Когато позицията е затворена, тогава е мекота, когато е отворена, тогава твърдост. Когато говорим за движенията, мекотата се проявява по време на движението, а твърдостта в края на движението.

Според традиционните схващания във фамилия Чън има 5 нива на Гун фу (умения), през които практикуващият Тай Чи преминава по време на своята практика:

Първо ниво е ,,една част Ин и девет части Ян“. Както се вижда, има прекалено много скованост за сметка на мекота. Ин и Ян са в пълен дисбаланс. На практикуващия му е трудно за запази собствения си баланс, въпреки че може да използва някои от техниките на Тай Чи, за да победи при единоборство. Затова традиционно се казва: ,,една част Ин и девет части Ян е твърда пръчка.“

Второ ниво е ,,две части Ин и осем части Ян“ и традиционно се нарича ,,разпръснатата ръка“. Нарича се така, защото въпреки че е достигната още една част гъвкавост и релаксация и въпреки че техниките на защита и неутрализация вече могат да се използват, това става с голямо усилие. Все още не може да се променят бойните приложения по желание и свободно и да се използва ,,следването“. По време на бутащи ръце този, който използва груба сила пръв, той ще успее да победи.

Трето ниво е ,,три части Ин и седем части Ян“. В това ниво, въпреки че Ци се движи свободно в каналите и е свързана в цялото тяло, тя е все още твърде слаба. Това ясно се усеща по време на бутащи ръце или в реална схватка. Ако опонентът е по-слаб или бавен, лесно може да бъде ,,следван“ и да се сменят бойните приложения по време на движение, но ако той е по-силен или бърз, то тогава на практикуващия ще му се наложи да използва груба сила и това ще му коства по-големи усилия. Затова и практикуващият в трето ниво традиционно се смята за ,,все още прекалено твърд“.

Четвърто ниво е ,,четири Ин и шест Ян“. В това ниво Ци на практикуващия е вече ,,пълна“. Той ще може да контролира Ци по желание и цялото тяло ще се е превърнало в солидна, цялостно интегрирана система. ,,Следване“ и ,,неутрализиране“ могат да се изпълняват без да се използва груба сила, никоя атака и заплаха не могат да го притеснят. Затова и четвърто ниво е наричено ,,изкусната ръка“.

В пето ниво на умение Ин и Ян са в перфектен баланс. Тай Чи се намира навсякъде в тялото, покоят и движението се сливат в едно цяло. Всяка част на тялото може да се използва за удар. Това майсторско ниво се нарича ,,вълшебната ръка“.