Ян Фукуй (1799 – 1871), също наречен Лучан, от окръг Йон Ниан, провинция Хебеи, е основателят на Ян стил Тай Чи. Чън Деху от селото на фамилия Чън имал магазин за китайски билки в Йон Ниан и Ян работел там като стажант. По-късно Ян помагал в дома на Чън Деху. По това време, майстор Чън Чансин от четиринайсето поколение преподавал в дома на Чън Деху. Той харесал Ян, защото бил интелигентен, работлив и честен. Ян също така обичал силно бойните изкуства. След като го обсъдил с Чън Деху, Чън Чансин приел Ян като ученик. Ян практикувал много упорито в продължение не седем години и накрая станал изкусен майстор. Той получил разрешение от учителя си и от работодателя си да се прибере вкъщи. По-късно се връщал два пъти да посети своя учител в знак на уважение.
Когато се прибрал вкъщи, Ян Лучан бил препоръчан от роднини и приятели да преподава Тай Чи в Пекин. Той победил много известни майстори и станал прочут. По-късно бил поканен да преподава в императорския двор. Тъй като много от неговите ученици били от императорското семейство, той променил обучението към по-меки и прости движения. Той премахнал спиралната въртелива сила от оригиналния Чън стил и експлозивните движения, за да го направи подходящ за физическото състояние на тези ученици. Формите се характеризирали с по-гладки и меки движения без скокове. Третият му син Дзинхоу (1839 – 1917) променил още повече формите, променяйки позицията към средно висока. Неговият внук Ченфу (1883 – 1936) установил популярният днес стил като Тай Чи на Ян. Ян стил се характеризира с: отворени и изпънати позиции, плавни, равномерни, меки и нежни движения. Ян Ченфу бил един от най-известните майстори на Тай Чи.