Докато Ян Лучан преподавал в императорското семейство, Цюан Йоу (1834 – 1902) учел при него. След това Цюан Йоу учел при втория син на Ян Лучан – Ян Банхоу (1837 – 1892). Цюан Йоу обучил собствения си син Дзинцюан. Дзинцюан приел китайското име У по-късно. У Дзинцюан (1870 – 1942) бил известен със своите меки, плавни, неутрализиращи движения, без излишни движения в бутащите ръце. Неговите позиции били обикновено средно високи и движенията му били нежни и добре свързани. У Дзинцюан създал своя асоциация по бойни изкуства в Шанхай. Неговият стил днес е популярен като У Тайчи.
У стил Тайчи: У стил води началото си от У Юсиан (1812 – 1880) от окръг Йон Ниан, провинция Хебеи. Той първо учил при Ян Лучан, където научил дългата форма. Той пътувал до селото на фамилия Чън, където се надявал да учи при грандмайстор Чън Чансин. Чън Чансин по онова време бил над осемдесетгодишен и вече не преподавал. По същото време неговият син имал охранителна фирма в провинция Шандон. Когато Чън Чансин видял колко е настоятелен У Юсиан, той го препоръчал на майстор Чън Цинпин от петнайсето поколение. Стилът на Чън Цинпин бил стегната малка форма с допълнително въртене, разновидност на малката форма на Чън Тайчи. У Юсиан работил много упорито и фокусирал всичките си сили върху практикуването на Тай чи. Като комбинирал дългите форми на Ян и късата форма на Чън, той създал стилът, който сега е известен като У стил. Основните характеристики на този стил са: леки движения, бързи удари с крака и добре свързан мек стил.
