Чън Джънлей е добре известен на практикуващите Тай Чи. Чън е родом от Чъндзягоу (селото на фамилия Чън), окръг Уенсиан, провинция Хънан, Китай (родното място на Чън стил Тайдзицюан). Той е от 19-то поколение на фамилия Чън и 11-то поколение наследник на Чън стил Тайдзицюан. Чън Джънлей е заемал множество важни постове в средите на бойните изкуства и също така е един от официалните десетима най-добри майстори по бойни изкуства в Китай. Чън беше в Сингапур в началото на септември 2006 година по покана на госпожа Уон Йон, ръководител на групата по Тайдзицюан към Сингапурската национална федерация по Ушу, за да участва в серия мероприятия (демонстрации, лекции и семинари) по Чън стил Тайдзицюан, които бяха организирани от тай чи клубът Чон Пан. Заедно с майстор Чън пътуваха жена му, синът му Чън Бин и ученикът му Джан Дону – последните двама от които са старши инструктори и заместник-директори на училището по Тайдзицюан в Чъндзягоу.
Алекс Йео (АЙ): Много хора учат и практикуват Тайдзицюан днес, но повечето от тях всъщност практикуват по-скоро тайдзи-упражнения, отколкото Тайдзи „Цюан”, който по дефиниция е бойно изкуство. Дали тези ученици по Тайдзицюан искат да постигнат по-високо ниво (на умение)?
Чън Джънлей (ЧДжЛ): Това е много често срещан проблем както в Китай, така и извън него (т.е. по цял свят). Един аспект на проблема е, че толкова много хора обичат Тайдзицюан. Това се дължи на неговата привлекателност, т.е. неговата култура, същина и ефекта му за засилване на тялото. Стотици години тези негови качества са привличали вниманието и любовта на много хора, но това от своя страна е довело до някои проблеми. Какви проблеми? Това е проблемът за добър учител и добър инструктор (т.е., проблемът е липсата на такъв). През 1998 година се проведе дискусия за развитието на Тайдзицюан през 21-ви век и какви неща трябва да се направят. Между тях е нуждата да се обучат голям брой добри инструктори. Под „добри“ имаме предвид, че те трябва да имат добра техника и умения, да познават много добре културата на Тайдзицюан, а също така да знаят някои чужди езици и как се работи извън Китай, за да могат да се адаптират и да бъдат световноизвестни, международни таланти. Така че сега по света има милиони практикуващи Тайдзицюан, но тези, които действително са получили подходящо традиционно обучение от учител, са наистина много малко.
Затова в Чън Дзя Гоу (селото на фамилия Чън) има следната традиционна поговорка: „Тези, които практикуват, са хиляди и десетки хиляди. Тези, които успяват, са един или половин. Тези, които практикуват, са колкото космите по опашката на вола. Тези, които успяват, са по-малко от копитата (на вола).” Има и друга традиционна поговорка в ушу: „Три години са нужни за малък успех, девет години са нужни за голям успех и десет години без да се напуска училището”.
Тези поговорки, макар и популярни народни поговорки, показват, че изучаването на Тайдзицюан изисква огромни усилия; има толкова много неща да се научат и не е реалистично да се очаква, че човек може да ги усвои за две или три години. Затова човек се нуждае от системен метод, за да го научи. Обикновеният човек днес не е подготвен за този вид нужди или не е способен да се подготви. Съществуват още и ангажиментите, свързани с финанси, семейство, време и кариера; човек просто не може да следва добър учител в продължение на 10 или 20 години (без прекъсване). Така че хора като нас, които са родени в този вид фамилии, посветени на бойните изкуства, при които културата, традициите и влиянията са се затвърждавали в продължение на много поколения, фактически живеят със своя учител 10, 20 или дори 30 години. Нашата фамилия е голяма. Да си част от нея не означава, че автоматично ще научиш изкуството добре. Зависи от това колко усърден и работлив си. Дори с добър учител трябва да бъдеш усърден.
Така че накратко, за да усвоите Тайдзицюан добре, трябва да изпълнявате три условия:
Първото е да имате добър учител. Този учител трябва самият да е изучил изкуството добре, трябва да може да преподава и трябва да притежава задълбочени познания. Той трябва да бъде мин ши. Знаете ли кое мин (т.е., разбиране) имам предвид сега? (Звучат съвсем еднакво, но са два различни йероглифа. Единият е „мин”, което означава разбиране или знание, другият „мин” означава прочут). В наши дни има твърде много прочути и известни мин (т.е. прочут) ши (учител). Те са наистина много прочути. Но тези, които наистина знаят какво е Тайдзицюан, които могат да разберат какво е Тайдзицюан, те са много важни. Така че този мин ши (имам предвид „мин”, т.е. учителят, който разбира) ще има много професионални умения и ще има много пълен, научен и систематичен метод на преподаване. Това е добър учител и този учител е много търсен от учениците, макар че не са много тези от тях, които наистина го откриват.
Някои учители не са добре познати; дори може да не ги познават много хора. Те не искат да са известни, но те са много добри учители. Такива учители съществуват. Не че не съществуват, но е трудно да бъдат открити. Тези учители преподават правилно (с думите на Майстор Чън – „научно и систематично”) и те водят учениците по правилния път и ги предпазват да не се отклонят. Ако ученикът намери такъв учител, той няма да се отклони и ще се усъвършенства много по-бързо. Толкова много хора днес правят безцелно движение, поклащане и въртене. И след 20, 30 години те все още не знаят какво е ци. Тайдзицюан е вътрешно бойно изкуство. Под „вътрешно” имаме предвид, че тренираме ци. Ако няма усещане за ци, не можем да го наречем вътрешно бойно изкуство. Тогава това не е Тайдзи „цюан” (юмрук), това е Тайдзи „као” (гимнастика). Не е по-различно от обикновените физически упражнения: много движения, изглежда красиво и привлекателно. Някои дори мислят, че го изпълняват толкова добре, толкова живо.
На второ място трябва да притежавате качествата на добър ученик. Учителят също търси такъв ученик, който да е толкова схватлив, че да може да види веднъж и веднага да разбере (т.е., учителят може да обясни движение или понятие веднъж и ученикът да го разбере). Човекът, който учителят иска да намери, е интелигентен, има здрав разум, добросърдечен е и е готов да работи усилено и да се залови здраво за работа.
Когато имате добър учител и нужните качества на добър ученик, най-важното е третото изискване – да имате желание да работите усилено и да понасяте трудности. Дори да ви преподават правилно, ако не работите усилено, все пак няма да успеете. Тези са трите качества, предпоставки и условия, за да напреднете в Тайдзицюан.
Допълнителни уточнения
Понякога човек може да е твърде интелигентен и това да му навреди. Какво искам да кажа? Интелигентният ученик може на момента да схване какво му обяснява учителят. Той може да си помисли, това е толкова просто, какво повече има за учене? И тогава той не обмисля внимателно това, което е научил. Някои хора не разчитат на интелигентността и даровитостта. Те мислят, че са глупави, не толкова умни като другите. И тогава те обмислят старателно това, което са научили. Дори след часовете, когато учителят се е прибрал вкъщи, тези ученици полагат усилие да практикуват и се опитват да разберат това, което учителят е преподал. След три или пет дни интелигентният ученик не успява да се представи толкова добре, колкото „глупавия”. Това е негова грешка. Той мисли, че е прекалено лесно. В класическите текстове, предавани от дедите ми, има поговорка: „Чрез познаване добиваме разбиране” и „От големи кръгове към средни кръгове, от средни кръгове към малки кръгове”.
В селото на Чън говорим за пет степени на гунфу, пет типа на проява (на умение) и в книгата си споменавам за десет стъпки, които трябва да се направят. Има също така три фази:
Първата е познаване на формата и точност на позициите. След като веднъж сте научили добре формата и можете точно да заемате позициите и разбирате техния смисъл, тогава също така ще го изразявате правилно с тялото си – например позициите ви ще бъдат стабилни, горната част на тялото ви ще бъде подвижна, цялото тяло ще се движи като едно цяло и т.н. Понякога ученикът може да „види” проявата (на умение). Той може да наблюдава изпълнението на добър учител и да знае за какво да гледа, но сам той не може да го направи. Този етап се нарича фаза на „син мин” (разбиране със сърцето).
Можете да го видите, можете да го разберете (с ума си), но не можете все още да го направите сами. Това също така се нарича фаза „очите високо, ръцете ниско”. Едно и също е. Можете да видите и разберете, но не можете да направите. Това е процес. Вие просто не може да видите една форма и да я копирате направо. Трябва да дойде отвътре и да бъде изразена навън. При приложенията учениците се учат (чрез бутащи ръце) как да използват пън, лю, дзи, ан, цай, лие, джоу, као, и джан, ниан, хан, шуи и как да неутрализират силата на противника при подходящи условия и да не се дърпат със сила. И така, вие знаете всичко това, но не можете да го изразите. Причината е, че вашето гунфу все още го няма. Вашето тяло все още не е развило нужните способностите. Това е, което наричаме фазата „син мин”.
Втората фаза е фазата „ти мин” (разбиране с тялото, т.е., тялото разбира). След като знанието е натрупано през първата фаза, умът ви знае и много добре разбира какво е нужно и след достатъчно дълъг период на усилена работа и практика тялото ви е в състояние да изрази това, което умът ви по-рано е разбрал. Тялото ви може да изрази теоретичните изисквания, действията и приложенията. Това е фазата „ти мин”.
Третата фаза е „шън мин” (разбиране с духа). Влагате една част гунфу и получавате една част от тайната. Не влагате усилия – не получавате разкриване. Това ние наричаме „ниво след ниво, нива с безкрайни чудеса”. Всяка част вложено усилие ви дава определено усещане, това усещане ви дава определена част разбиране. Това е като изкачване на Хуаншан (планината Хуан, известна планина в Китай). Когато изкачите един връх си мислите: „Охо, каква красива гледка и какво фантастично усещане (че сте стигнали толкова далеч)”. След като изкачите още един връх си мислите: „Охо, каква красива гледка и какво фантастично усещане и толкова по-различно отколкото при предишния връх”. (Подобно на известните Удански планини, Хуаншан също има много върхове). Постигането на гунфу е като това изкачване. Изкачвате един връх след друг. Мислите, че сте стигнали върха, но виждате друг точно пред вас. Достигате връх и се чувствате толкова добре. Достигате връх и осъзнавате:„Значи за това е цялата работа”. Достигате следващия връх и отново осъзнавате: „Значи за това е цялата работа”.
И тогава каквото сте чули от учителя си, каквото сте прочели в старите книги, ще започнете постепенно да разбирате неговия смисъл. Преди това, разбрали сте какво сте прочели, но на ниво прочит. Знаели сте теориите, но е трябвало да преведете теориите в практическо разбиране, да ги докажете чрез практически опит, да докажете, че това, което теориите казват е вярно или не. Това е фазата „шън мин”. Запомнете, „ниво след ниво, нива с безкрайни чудеса”.
Колкото до петте степени на гунфу – петте типа на проява (на умение) – те са:
Първото ниво – един ин и девет ян, ген тоу хуи – Белият Жерав разперва Криле.
Един ин и девет ян означава, че вече сте научили формата и учителят ви е направил корекции и ви е казал „сун, сун и отново сун” („сун” – релаксиран, разхлабен). Тогава успявате да постигнете една част „роу” (гъвкавост) и девет части „ган” (скованост). На този етап, когато правите бутащи ръци, все още лесно ви събарят. Защо е така? Вие знаете, че вече практикувате Тайдзицюан и не искате да използвате груба сила, но тялото ви все още не е настроено, затова лесно ви събарят.
След още известно време практика постигате още една част „роу” – това е етапът два ин и осем ян, ши сан шоу. Тук сте се отпуснали малко повече и вкореняването ви е по-стабилно и е по-трудно да ви избутат. Това не винаги е добре. Когато не ви избутват лесно и когато партньорът ви не може да бъде избутан лесно, се създава определeно съпротивление и „ти буташ мен, аз бутам теб”. Тогава е лесно да се стигне до бой между двамата.
След още определен период на повече практика и повече корекции от учителя, вашето тяло става по-настроено, по-релаксирано и отпуснато, по-единно, по-свързано, по-подвижно и постигате определeно усещане за ци, вашата вътрешна ци вече може да свърже тялото ви, тогава вие постигате още една част роу и сега имате три роу и седем ган. Това е три ин и седем ян, йоу дзин ин. На този етап, когато правите бутащи ръце, вие можете да отблъснете опонента си, да го съборите, но това не става толкова лесно, колкото сте искали. Усещате, че все още използвате малко груба сила.
При тези условия ученикът не е удовлетворен и ще вложи дори повече усилия в практикуване, като така ще получи още една част роу и така достига фазата четири ин и шест ян. Сега той е леи си хао шоу (като „Добра Ръка”). Когато е в контакт с друг човек „и де рен уей зун, бу дзиан син уеи миао”. Какво значи това? Сграбчва позицията на опонента, сграбчва възможността, в момента, в който опонентът се движи, той го изблъсква. „Бу дзиан син”, (не може да види формата) – човекът, който е отблъснат, знае как е станало това. Но страничен наблюдател ще види само, че „двама души са в контакт, бам, и единият е отхвърлен назад” и той (наблюдателят) няма представа какво се е случило или как се е получил ударът. Това гунфу се нарича „и де рен уей зун, бу дзиан син уеи миао”.
Най-високата степен в Тайдзицюан е пет ин и пет ян, „чен миао шоу” (да станеш „Фантастична Ръка”). Какво значи да постигнете тази степен? Тялото е като Тайдзи топка, изпълнена с вътрешна ци, цялото тяло е живо и подживно. Практикуващият може да използва всяка част от тялото си. Не е задължително това да бъде юмрукът, лакътят или рамото. Може да е всяка част от тялото. Няма част от тялото, която да не е Тайдзи. Това е най-високата степен на Тайдзи. Но ако кажете това на външни хора (т.е., които не практикуват) те само ще помислят, че е малко странно (т.е., че няма смисъл).
Всъщност, писах за това в едно есе – „Трактат за енергията на Копринената нишка в Чън стил Тайдзицюан”. В това есе се казва много ясно: „Какво е енергията на Копринената нишка в Чън стил? Изискване в цялата форма е да няма плоска повърхност, да няма права линия, да няма счупени линии или точки (по пътя на енергията), цялото тяло е заоблено и се движи по дъги и спирали.” Дали ще е ръката, кракът, кръстът, тялото, което и да е, движи се по спирали. Когато силата идва насреща така (показва движение с ръката) само извивате, движите по спирала и силата е неутрализирана. И така, цялото тяло е спирала. Няма част от тялото, която да не е Тайдзи. Няма част от тялото, която да не е заоблена. Няма част от тялото, която да не е юмрук. Това е проява на Тайдзи, което се практикува на най-високо ниво. Цялото тяло е в единство.
Движете спираловидно китката и тя ще завърти рамото, движете спираловидно кръста и той ще завърти бедрото, движете спираловидно глезена и той ще завърти коляното, така цялото тяло от главата до пръстите на краката се движи по спирала. Няма права линия, няма плоска повърхност. Ако не се движи по спирала, се движи в кръг. Затова казваме, че външно формата се движи по дъги и криви, докато вътрешната енергия се движи по спирала. Така че когато тялото ви е достигнало това ниво, каквато и сила да влезе в контакт с него, няма да намери къде да се спре. След дълъг период на сун, отпускане, потъване и естествено дишане, ще развиете „много пълна” вътрешна енергия.
Тази „много пълна” вътрешна енергия е много благотворна. По отношение на здравето тя е добра за вътрешните системи като нервна система, храносмилателна система и дихателна система. Така че няма нужда да търсите други физически упражнения. Когато достигнете тази степен, тялото ви автоматично ще бъде силно и здраво. Вашите кръв и ци ще текат гладко и изобилно; китайската медицина казва, че когато ци и кръвта не са в застой, т.е., когато се движат гладко, човек не боледува. Така че този вид движение по спирала и кръг подобрява потока на ци и на кръвта. Когато релаксирате и успокоите ума, това е много добре за нервната система.
Когато достигнете тази степен, ще имате три вида сила. Първият е силата „суан гуан” (означава „въртяща и пронизваща” сила). Какво е силата „суан гуан”? Нека дам един пример. Вижте колелото на колата. Когато се върти бързо, то генерира голяма центробежна сила. Може да го ударите с пръчка, камък или дори нож, но без резултат. В момента, когато докоснете колелото, предметът отхвърча. Това е силата „суан гуан”. Където и да ударите тялото, тази част веднага ще ви удари обратно.
Вторият вид е „чуан тоу” (т.е. проникваща) сила. Това е спираловидна сила, която се изстрелва и прониква като куршум. Като ви казват да се отпуснете (сун), това е за да се освободите от напрежението, което пречи на проникващата сила. То е като детска играчка – катапулт. Зареждаш куршума и стреляш. Защо е толкова бърза? Тъй като няма нищо между куршума и целта (освен въздух), което да спре, попречи или забави скоростта на куршума. Когато използвате мускулна сила, за да ударите, вие натрупвате скована енергия в ръцете си. Но така в тях липсва еластичност или гъвкавост и това се отразява върху скоростта. В Тайдзицюан ние упражняваме сила с „подвижна и лека скорост”, а не „силовия” тип сила (т.е., обикновеният тип с използване на мускулите).
Третият вид сила е „хуа дзие” (т.е. неутрализираща и освобождаваща) сила. Когато тялото ви е изпълнено с ци, вие знаете какво се случва около вас без да е нужно да го виждате с очите си. Това е вид чувствителност. Когато нещо ви докосне, вие моментално реагирате с цялото тяло – количеството на използваната сила (голямо или малко), посоката, от която идва – отгоре, отдолу, от ляво, от дясно, отпред и отзад. Когато докоснете противника си, вие незабавно „виждате” накъде отива той – нагоре, надолу, на ляво, на дясно, напред, назад. Вашата ци може да отиде в неговите слаби места. Това е като вода. Водата винаги тече към празните места. Където противникът е су (неизпълнен), където е кон (празен), натам ще потече ци. Където силата у противника ви е голяма, избягвате я. Можете незабавно да прецените концентрацията и дълбочината на неговата енергия, посоката, в която се движи, накъде е потокът и къде е прекъснат. Идва и вие я неутрализирате. Това е лека сила, сила на леко докосване. Вашата физическа сила, но увеличена многократно; въпреки това, тази сила е груба, твърда и скована, никак не е жива и гъвкава и практикуващите Тайдзицюан не бива да я ползват.
Какво е лиан бен бу лиан биао (тренирайте основата, не тренирайте специфичното). „Бен” се отнася за корените, основата, и субстанцията на бъбреците и гунфу на основата (т.е., на долната част на тялото). В бъбреците се съхраняват енергийните субстанции, те също така са източникът, от който се освобождава енергия. Това е, което се има предвид с Хан шен бу лиан джао. Тренирате тялото, а не физически техники. Това е едно.
Второ, когато цялото тяло е релаксирано, дантиен е пълен с ци, която потъва в юнцюан, което позволява на горната част на тялото да бъде лека, средната да бъде подвижна, а долната – стабилна (когато стъпите да сте вкоренени в земята). Когато основата ви е стабилна, не можете да бъдете отместен независимо как ви бутат. Вие неутрализирате силата на опонента. „Биао” се отнася за трениране на отделни части на тялото (или което е известно като локално трениране). Тайдзицюан е вътрешно бойно изкуство, фокусиращо се върху трениране на вътрешното. Когато коренът е добре подхранен, клоните и листата автоматично процъфтяват.
Какво е лиан шен бу лиан джао (тренирайте тялото, не техниката)? Да тренирате тялото значи да тренирате гунфу на цялото тяло. Да тренирате (бойна) техника е ясно какво означава. Начинаещите в Тайдзицюан често са привлечени от трениране на бойните приложения на позициите. Ако просто използваме бойните приложения на позициите за да обясним и разберем Тайдзицюан, ние никога няма да схванем същността на това изкуство. При изучаването на Тайдзицюан ученикът трябва непременно да премине през процеса на много добро запознаване с формата, усвояване на позициите така, че да са абсолютно правилни, освобождаване от сковаността и замяната и с гъвкавост, така че цялото тяло да е свързано и центрирано и вътрешната ци да е пълна. Всъщност това значи тялото да придобие гунфу.
Фокусът на Тайдзицюан е да тренира цялото тяло по такъв начин, че когато възникне необходимост то да бъде използвано, тогава, в зависимост от условията и ситуацията, то да се адаптира и промени според необходимостта и да отговори съобразно с това. Не можем да се ограничаваме с мислене от вида „тази техника – за такава атака”. Когато вътрешната ци е пълна, когато цялото тяло е като изпълнена с енергия топка, когато усетя докосване, моментално знам как да контраатакувам. Както класическите текстове казват, (перифразирам): „Когато е постигнато гунфу, независимо как атакува противникът, не се налага да мисля за това, аз естествено намирам начин да се справя с него”. Тренирането на (втората) „ли” е трениране на физическата сила. Можете да я увеличите. Не е лесно да тренирате гунфу на Тайдзи. Затова имам три принципа за учениците ми, които тренират Таидзи Гун. Първо трябва да тренирате „ли” (теория), а не „ли” (скована, физическа сила). Трябва да разберете за какво е цялата тайдзи теория. Трябва да я знаете. Тогава ще имате посока, когато вървите, вместо да вървите с безцелни съмнения, че Тайдзицюан може да се използва. Няма да е необходимо повече да се чудите дали тази позиция може да се използва или да питате как да я използвате.
Чрез трениране на концентрацията на ума, като намерението води ци, ци задвижва тялото и ци пристига, когато намерението пристигне, се достига до етап, при който когато една част от тялото се движи, цялото тяло се движи, цялото тяло е свързано и настроено,вътрешното и външното са хармонизирани. Когато тренирате, съблюдавайте правилата, тренирайте естествено, позволете на природата да следва пътя си, не прибързвайте и не насилвайте придобиването на гунфу… (останалата част от изречението не е ясна).
Така че трябва правилно да разберете теорията, трябва правилно да разберете посоката.
Ние искаме „сиан тиан” ци, не „хоу тиан”. Какво е „сиан тиан”? То е като състоянието, когато още сме в утробата на майка си, където всичко е естествено, меко, гладко и напълно естествено – няма напрежение, натиск или скованост. Това е усещането, което искаме да постигнем – всичко да е естествено, спокойно. Без твърдост. „Хоу тиан” е, след като напуснем утробата, за да оцелеем в този труден свят, ние започваме да учим маниерите на света, започваме да се храним с неестествена храна и започваме да ставаме неестествени. Само погледнете невинното бебе или малко дете. Всичко е толкова релаксирано, и все пак захватът му е силен, и когато започне да удря, боли! И през цялото време, с единна връзка, то е все още толкова релаксирано и спокойно за всичко. Тази сила „хоу тиан” е твърда сила, всеки я притежава. Тайдзицюан изисква мекота в твърдостта, твърдост в мекотата, твърдото и мекото да са в хармония; празното да поражда пълното, пълното да поражда празното, пълното и празното се променят постоянно.
Колко хора днес имат представа какво е ци? Колко хора практикуват както си поискат? Без да следват теорията и принципите? Затова толкова много хора днес вървят в погрешна посока. Те нямат правилния учител, който да им каже накъде да вървят, в каква посока да тръгнат. Те могат да практикуват и 20 години без да получат усещане за ци. Някои хора мислят, че Тайдзицюан е изцяло леки и плавни движения, нещо, с което само възрастни хора биха се занимавали. Друга представа, която хората имат, е, че Тайдзи е нейдзя (вътрешно) бойно изкуство. „Охо, гунфу е много добро, можеш да биеш хората”, но как да удариш някого без сила? Така че те тренират много сковано и твърдо. Това са двете обичайни, неточни схващания.
Йероглифът пън се използва единствено в Тайдзицюан. Не се намира дори в речника. Колкото до лю, за него също винаги използват грешен йероглиф. Аз съм написал толкова много книги за толкова много години и всеки издател винаги отпечатва грешния йероглиф. Тези, които не знаят Тайдзицюан, няма да забележат грешката. Казах им, ако искате да отпечатате книгата ми трябва да използвате правилния йероглиф. Ако използвате грешния, тогава всичко си губи смисъла. Затова е доста обичайно отпечатването на книгите ми винаги да се забавя с около два месеца, за да се коригират грешките, които са допуснати. Йероглифът пън е много труден за разбиране. Не е да вдигнеш ръката си по този начин (показва) и да кажеш, че това е пън. Не, пън е във всяко движение, във всеки ъгъл, навсякъде пън дзин (енергия) я има. Как да разберете този пън? Тя е „ба миен джи чън” (поддържане от осемте страни), т.е. всичко е сфера. Независимо от всичко лю, дзи, ан, цай, лие, джоу, као, пън ги има. Цялото тяло трябва да има пън дзин. „Ли шен джон джен” (право, изправено тяло и центрирано).
В класическите текстове е казано ясно, но много хора не го правят. Класическите текстове казват, че не се облягаш тук и там. Не се протягаш прекалено, но и не се свиваш прекалено. Нито прекалено много, нито прекалено малко. Трябва да е точно. Това е изискването на Тайдзицюан. Независимо какво правите, физически движения или ци (енергия), то трябва да е точно. Въпреки че това е методът за трениране на Тайдзицюан, то също така е начин на живот. Когато говорите, не говорете прекалено много, но също така не оставяйте недоизказани неща. Когато правите нещо, не прекалявайте, но също така не оставяйте нещата свършени наполовина. И всички други принципи, които знаем. Ако можете да схванете всички тези принципи, вие ще бъдете експерт по Тайдзицюан. Много хора не могат да ги разберат. Лесно е да се каже, но е трудно да се направи. Много учители пишат книги. В миналото тези материали за Тайдзицюан не е можело да се купят. Днес можете да намерите книги за тях навсякъде.
Но вгледайте се по-внимателно и ще видите, че в много от тези книги авторите може да го видят, може да го пишат, но погледнете движенията им (т.е., снимките в книгите), техните действия не отговарят на думите им. Защо? Защото те просто копират това, което други са написали. Копират оттук, копират оттам, но знаят ли даже дали това, което са копирали, е вярно или не е? Могат да говорят, но могат ли да използват тялото си, за да го изразят?
