Продължение от първа част на интервюто с Грандмайстор Чън Джънлей.

Алекс Йео (АЙ): И така, въз основа на казаното дотук, какво е Тайдзицюан?

Чън Джънлей (ЧДжЛ): Тайдзицюан е проявление на Тайдзи културата. Движенията трябва да бъдат много естествени, много удобни. Когато са изпълнени правилно, те автоматично ще бъдат изразени по много красив и естетичен начин, за разлика от това, което някои хора правят, опитвайки се нарочно да направят движенията да изглеждат хубави. Пълното поражда празното и празното поражда пълното.

Нека вземем това например (показва преместване на тежестта от единия крак на другия). Този крак се изпълва (показва кракът, в който се премества тежестта), той е максимално пълен. Ако продължа да се премествам в тази посока, ще стана скован, ще изгубя баланс, енергията ми ще бъде блокирана. Така че от тази точка на максимално изпълване единственото, което мога да направя, е да започна да изпразвам крака. Сега погледнете другия крак. Той е напълно празен. Да продължа още ще означава да рухна (т.е., позицията, ставата да рухне). Единственото, което мога да направя, е да напълня крака. Сега погледнете към двата крака, единият е в точката на максимално напълване и няма какво да прави освен да се изпразни. В същото време другият крак е максимално празен и няма какво да прави освен да се изпълни. Така че и двата достигат максималните си точки едновременно и едновременно започват да се движат към противоположното състояние.

Това е ин/ян, ин в ян и ян в ин, когато ин стигне максимума си, той преминава в ян;  когато ян стигне максимума си, той преминава в ин и двете постоянно се променят и се променят едновременно, едното никога не се променя, без и другото да се промени.

Сега погледнете към коленете, когато преместя тежестта (показва) коляното автоматично се заобля и завърта. Забелязахте ли S-образната траектория, която описва? Тя се получава ествествено, не го правите нарочно. Така че сега имате ин/ян и S-образната крива, нали?

А сега (погледнете) ръцете. Имаме „шун” (движещо се с потока) намотаване на копринената нишка и „ни” (движещо се в противоположна посока) намотаване на копринената нишка. Когато ръката се движи в „шун” фазата (показва), в крайната си точка трябва да премине в „ни” фаза, в противен случай ще стана скован и ръката ми ще може лесно да бъде заключена или хваната. Ако не промените движението, практически ще нарушите равновесието си и противникът ви ще ви надвие без почти никакво усилие. Същото е в сила и за „ни” фазата от намотаването на копринената нишка.

Пълно/празно е повече от това, и определено достига отвъд простите физически движения.

Външните движения се извършват по дъга, вътрешната енергия се движи по спирала. Това е, което имаме предвид под Тайдзи. Тайдзицюан се нарича така, защото следва принципа на Тайдзи. Тайдзи не е „цюан”-ът (юмрукът). Точно обратното, юмрукът, който следва принципите на Тайдзи, се нарича Тайдзицюан.

Син И Цюан се нарича Син И, защото следва теорията за петте елемента – Метал, Дърво, Вода, Огън и Земя. Багуаджан: нарича се Багуа, защото следва Багуа, осемте триграми. Тайдзицюан се нарича Тайдзи, защото следва взаимната промяна на ин и ян.

Затова тези три изкуства се наричат вътрешни бойни изкуства.

Някои хора, когато се спомене Тайдзи, веднага мислят за Удан и Джан Санфен.

На практика, Тайдзи и Багуа нямат нищо общо с планината Удан. Някои хора грешат, като мислят, че поради факта, че даоистите използват символа на Китайската монада, а Тайдзицюан също използва символа на Китайската монада, то следователно и Тайдзицюан идва от даоистите.

Само помислете, от колко време съществуват символът на Китайската монада и културата на Тайдзи? От пет или шест хиляди години. Те са нашето културно наследство, всеки може да ги използва. Вие можете да ги използвате, аз мога да ги използвам, всеки може да ги използва.

Цялата тайдзи-култура, това е културата на нашите деди. Културата на Тайдзи дава началото на „ру сюе” на Кун Зи (Конфуцианството на Конфуций), „дао сюе” (Даоизмът) на Лао Зи (Лао Дзъ), „и сюе” (медицинската наука), „и сюе” (военната наука) (сюе означава учение, учене, наука). Всички тези учения са тайдзи- културата. Те са нашата традиционна китайска култура. Те всички имат общ източник, защо да не бъдат свързани помежду си? Ако те не са свързани помежду си, това би било грешно. Виждате, Конфуцианството има повече от 2000 години история. Медицинската наука, от времето на Е Туо (много известен китайски лекар) до днес, също повече от 2000 години история. Военната наука има дори по-дълга история. Нейните теории имат същия първоизточник.

АЙ: Майстор Чън, какво е Тайдзи нейгун (вътрешно гунфу)? Как се тренира?

ЧДжЛ: Трябва да разграничаваме методите за трениране нейдзя и уайдзя. Уайдзя (външната школа) набляга на външното, на външното проявление. Нейдзя (вътрешната школа) набляга на вътрешното.

Когато вътрешната ви ци е пълна, това е нейгун. Какво представлява този вид нейгун? Трудно е да се обясни с термините на западната медицина. В китайската медицина ние имаме меридианите. Когато западната медицина не може да открие нещо, тя заявява, че то не съществува. Въпреки всичко, в наши дни някои западни учени изследват меридианите и усещането на ци.

Асистент ХХХ от един американски университет (името е на китайски, бел. пр.) прави изследвания, при които използва инструменти за измерване на телесните показатели докато практикувам. Показанията се преобразуват в компютърен сигнал, от който може да се измерят промените в телесните меридиани. Движението на вътрешната енергия се нанася върху графика.

Когато тренирате, топлината, светлината и електричеството, които се генерират могат да бъдат замерени с тези инструменти. Тези показания, след като бъдат напълно анализирани, могат да се използват от западните учени, които изследват китайската медицина.

Китайското учение за меридианите, заедно с нашите бойни изкуства, говорят за вътрешна ци.

И така, този нейгун е много трудно да се обясни с думи.

Когато практикуваме, ние караме ци да се движи, да прочисти меридианите, да се движи в тялото без прекъсване. Когато нейгун е в тялото, първо го усещаме в ръцете. В пръстите се появява усещане за подуване и вцепеняване, а в китките – за затопляне.

Следващото усещане е в дантиен. Той се усеща пълен и тежък. Това не е достатъчно. Искаме да го направим още по-пълен. Когато ци в дантиен е по-пълна, тя може да прелее към крайниците.

Третото е когато, след като е постигнато горното, ци потъне в стъпалата. В този момент, когато ци на дантиен е пълна и може да потъне в стъпалата, казваме, че сме постигнали „да джой тиан” (Голяма Небесна Циркулация).

АИ: Така че формата се използва за трениране на нейгун?

ЧДжЛ: Формата е един метод за трениране на нейгун. Има много други методи, като джан джуан, седяща медитация. Докато вървя, докато седя аз пак мога да тренирам нейгун. Юмручната форма и формите с оръжия ви учат да заемате правилни позиции, да се настройвате правилно. Те не са единствените методи.

Формите са начин да използвате физическото тяло, за да направлявате вътрешната ци, външни движения, за да стимулирате вътрешната ци. Когато ци се генерира, тя ще координира и хармонизира, и след това ще се интегрира с тялото. След това ще дойде етап, при който „намерението води ци и ци движи тялото” (т.е., намерението започва и когато дойде ци тялото се задвижва).

Само когато преминете през тези три етапа, можете да кажете, че сте овладели цялата система.

И дори тогава не е напълно достатъчно. Когато сте овладели цялата система, вие все още трябва да тренирате ци, която вече е пълна и изобилна, до още по-дълбоко ниво. Тогава методът (за тениране на нейгун) не е практикуване единствено на формата. Има много методи.

Ха-ха… не е лесно да овладеете едно бойно изкуство на високо ниво. Както казва поговорката: „Тайдзи – десет години без да излизате през вратата”. Чак след десет години тренировки едва пристъпвате през вратата.

АЙ: В този случай, за съвременните хора, които и без това са много заети, как могат те да практикуват, така че да очакват да постигнат значителна степен на гунфу?

ЧДжЛ: Затова днес хората просто практикуват за здраве. Невъзможно е да постигнете значително ниво на умение без много усилена работа. Когато тренирате един час, може би изпълнявате формата два или три пъти, това е само за поддържане (или подобряване) на здравето.

АЙ: Охо, тогава ако хората едно време са се нуждаели от десет години, за да „пристъпят през вратата”, няма ли днес да се нуждаят от двайсет или трийсет години?

ЧДжЛ: Не съвсем. В миналото учениците, които са изпълнявали изискванията на учителите са били рядкост и малко. Поради примитивните комуникации (т.е. транспорт, пощи, и т.н.) сте се срещали с учителя си веднъж в месеца или веднъж в годината и той ви е давал може би едно или две указания и една или две позиции. Колко можете да научите по този начин?

Но днес можете да „поканите учителя вкъщи”. Има изобилие от видеоклипове и книги. Можете да научите много повече за по-кратко време. Времето и условията вече не са същите. Науката и технологиите са по-развити. Транспортът също е толкова удобен. Искате да видите учителя си? Просто си купувате билет за самолета!

Все пак, въпреки че можете да съкратите времето за обучение като гледате филмчета и четете книги всеки ден, всичко, което получавате от това е само външното изражение. Няма да получите същността. Вие все пак се нуждаете от напътствията на учителя.

АЙ: Някои хора казват, че независимо какъв стил тренирате и колко добро е вашето гунфу, ако липсва „използвай намерението, не използвай сила”, както казват класическите текстове, това не е Тайдзицюан. Мога ли да попитам какво е вашето мнение по въпроса? Какво точно означава това?

ЧДжЛ: По-рано споменах за различните методи на обучение и етапи на развитие. „Използвай намерението, не използвай сила”, трябва да сте достигнали определено ниво преди да можете да го постигнете и също така има определена процедура за следване. Като ходенето на училище. Първо трябва да минете през начално училище, средното училище, колеж и след това университет. В университета също взимате бакалавърска, след това магистърска и след това докторска степен. Дори след докторската степен трябва още да напреднете, за да станете професор.

Завършващият университета, след дванайсет години обучение, притежава само основно разбиране на теориите. Може ли той да използва това базово разбиране на практика и да си свърши работата? Нека всеки да прецени за себе си. Това ние наричаме „само теория, без практически опит”.

В магистърските и докторските програми вие трябва да решите в каква посока искате да продължите, каква специализация искате да правите.

В Тайдзицюан е същото. След като научите формата, въпреки че имате усещане за ци, вашият учител ви е преподал някой метод за нейгун и вие можете да интегрирате вашата ци във външните движения, можете да изпълнявате бойни приложения доста добре и това е само университетското ниво.

Когато външните движения и вътрешната ци напълно проникнат едно в друго, тогава можете да прилагате „използвай намерението, не използвай сила”. Това не е метод, по който започвате да се обучавате от самото начало.

Като изучаването на калиграфия. Трябва да следвате всяко правило и се изисква практика. Има правило за всеки щрих и трябва да следвате правилото. Можете ли отведнъж да имитирате майстора по калиграфия? Щрихите, които рисува; още сега, можете ли да следвате неговите движения веднага след като започнете да се учите?

Той вече е овладял изкуството на определено ниво. Той може да завърти четката си насам и натам и неговата ци ще я следва. Можете ли да го имитирате преди да сте овладели основни щрихи като хен, диан, пие или шу (имена на китайски щрихи). Можете. Определено можете, но никой няма да разбере какво сте написали. В наши дни някои хора просто някак драсват тук и там и наричат това китайска калиграфия. Наричат себе си калиграфи. Каква шега! Разбирате, нали? Начинаещият трябва да практикува хен, диан или шу безброй пъти преди дори да може да започне да ги комбинира в прости думи (т.е. китайски йероглифи).

На всеки етап, начално, средно, университетско образование и т.н. получавате обучение специфично за съответното ниво, дори и това, което изучавате да е същото (последователност, методи и т.н.). Както в калиграфията, гледате щрихите на майстора. Те са съвсем същите щрихи като тези, които ще направи един начинаещ.

Няма новоизмислени щрихи. И все пак, погледнете щрихите и ще разберете дали са рисувани от майстор или от начинаещ. Защо? Щрихите са си все същите, четката се държи все по същия начин, нали?

Разликата идва от това дали притежавате гунфу или не го притежавате.

В това е проблемът. Много хора се опитват да имитират това, което виждат в книгите или демонстрациите на учителите. Те не успяват да различат какво ниво на теория се показва в тях. Дали е базово университетско ниво или магистърско ниво (на теорията). Или може би е само гимназиално?

Ако сте на гиманзиално ниво, тогава трябва да използвате гимназиално ниво на теорията за да оценявате това, което виждате или четете. Ако сте на университетско ниво трябва да използвате университетско ниво на теорията. Можете да използвате университетски знания, за да оценявате гимназиално ниво на умение (на демонстрация), но не и обратното. Много хора задават множество странни въпроси. Добре попитахте. Да, теориите имат такъв израз, но вашето разбиране все още не е достигнало необходимото ниво.

АЙ: Как ученикът може да разбере кой учител е „мин” (който разбира), или „мин” (може да е известен, но да не разбира). Ако никога преди не съм учил Тайдзицюан, как мога да преценя дали преподава правилно?

ЧДжЛ: Трябва да наблюдавате начина, по който преподава. Първо, ако преподава форма, трябва да преподава някоя общоприета и стандартна форма. Същото като с калиграфията – стъпка по стъпка, следвай правилата и т.н. Въпреки това, някои учители говорят много теория, но когато погледнете как показват формата тя е толкова далеч от това, което са обяснявали. Например, те повтарят много „отпусни раменете и лактите да сочат надолу”, но като ги погледнете, раменете им са напрегнати и лактите им са навсякъде. Доколко можете да се доверите на такъв учител? Просто трябва да наблюдавате внимателно.

Допълнителни бележки от семинара

Обръщение към присъстващите

Според някои изследвания трите най-популярни типа упражнения в света са: бавни и внимателни упражнения, упражнения, които ви помагат да се отпуснете и упражнения за цялото тяло, които са подходящи за всяка възраст. Тайдзицюан се вписва и в трите категории. Западните страни са много заинтересувани от тези упражнения. Пътувал съм в повече от 30 държави през последните 20 години. От тези, които са ме канили да преподавам, повече от 90 процента бяха западняци. Затова днес, в Сингапур, съм много щастлив да видя всички вас. Мога да изпозлвам нашия китайски език да говоря на всички ви. За първи път извън Китай използвам китайски, за да говоря на семинар. Толкова се радвам, че всеки тук ще може да разбере какво казвам. Няма да има нужда от някой, който да превежда или да загубим много време в превеждане за участниците. Още повече, че преводът може и да не успее да предаде напълно смисъла на това, което казвам. Затова аз съм толкова щастлив да бъда тук днес, за да ви преподавам. Оттатък (т.е. отвъд океана) ми отнема един час, за да говоря само по един въпрос. Само няколко въпроса и половин ден минава. Тук няма да губим толкова време.

В Чън стил няма лидери

В много школи по бойни изкуства, включително Тайдзицюан, всяка школа има „джан мен рен” (лидер на школата).

В Чън стил ние нямаме „джан мен рен”. Защо е така? „Джан мен рен” обикновено е човекът с най-голямо майсторство или лидерски умения. В селото на Чън имаме толкова много майстори. Чън стилът е толкова… – невъзможно е човек да знае всяко умение. Невъзможно е да се каже: това е по-добро; това е далеч от най-доброто.

Вместо това, ние имаме майстори с изключителни умения и лидерски способности. Всички те са много изкусни и са представители на Чън стил Тайдзицюан.

Ние избираме тези майстори за представители на Чън стил, които да отидат и да преподават автентичен и традиционен Чън стил Тайдзицюан. Ние, селото на Чън, сме официално избрани да преподаваме Чън стил Тайдзицюан.

Това не означава, че сме най-добрите. Има по-добри майстори вкъщи, просто те не обикалят по света да преподават.

Няколко въпроса от участниците в семинара

Въпрос: Би ли крил учителят знание от ученика си?

Чън Джънлей: Когато учителят ви каже „фан сун” (да отпуснете) отново, вие правите ли го (т.е., защо учителят продължава да ви повтаря да направите същото нещо отново и отново)? Когато срещнете истински учител по Тайдзицюан, той не е консервативен или без желание да преподава. Той не иска вие да се учите бавно; той много иска да се учите бързо. Ако беше толкова лесно да се учи, защо той не е успял да научи всичко още като дете? Защо са му били нужни 10, 20 години? Не че той не иска да преподава. Има си последователност от стъпки. Трябва да научите първата стъпка преди да преминете на втората. Например: това е пън, това е лю, това е дзи и т.н. Стъпка по стъпка, просто не можете да ги прескачате. В противен случай ще свършите с това и това и това (показва). Това пън, лю, дзи, ан ли са?

Въпрос: Някои хора смятат, че когато достигнат определена възраст, ще срещнат трудности при практикуването на Чън стил и мислят, че, например, Ян стил е по-подходящ за възрастни. Какво мислите вие?

Чън Джънлей: Всеки стил има свои нюанси, свои характеристики, свой начин на обучение и практика. Чън стил има формите без оръжие, формите с оръжие, упражненията с партньор и т.н. Всеки метод е насочен към определени интереси и цел. В зависимост от вашата цел можете да си изберете подходящия метод и да го практикувате. Освен това, бавното може да се изпълнява бързо, бързото може също да се изпълнява и бавно. Експлозивните моменти могат да се омекотят; неексплозивните моменти могат да се изпълняват експлозивно. Всички методи за трениране са само това, методи. Те не са абсолютни. Тренирате съобразно собственото си ниво и цел. Ако целта ви е здравето, тренирайте за здраве. Ако гунфу е вашата цел, тогава тренирайте за гунфу. Ако разбирате целия спектър, този тип въпроси няма да ви хрумват.

Вижте всички създатели и някогашни майстори на различните стилове. Нито един от тях не е тренирал по само един начин от началото до края (откакто са започнали да изучават изкуството до физическия си край). Всички те са тренирали по различни начини в зависимост от индивидуалните си изисквания според всеки случай. Няма абсолютен и единствен начин на практикуване. Затова казвам, че всеки може да практикува Тайдзицюан.